И аз да споделя, много емоции дори и положителни не са на добре. Съкращават живота. Полека лека, като костенурчица си е екстра, ама на - август е може би най- силния хвърчачески месец. От Сливница на Петрохан, От Петрохан на Витоша и така нон стоп кръговрат. И в този кръговрат се оказах на старта без каска - лошо. Беше рано сутрин, още не беше тръгнала динамиката, имаше голям ветропоказател на кацалката. Рискувах, излетях без каска и за пръв път в живота си я чух - термиката. Свистеше като силна струя ситен пясък по стъкло, направо страховито. Така звучеша малка тясна, но силна термика. По-големите не се чуваха чак толкова осезаемо. Кацнах добре и не си ударих главата. Следващия път с каска!
А когато излетяхме заедно с Васи и Краси ще остане незабравимо. За пръв път излетях с други делтапланеристи и не се разпиляхме по планината, а летяхме заедно. Васи беше с учебното крило. Видях колко огромна е разликата между спортно и учебно крило. Летях до, под, над, зад и пред Васи. Маневрирах с лекота около нея без да се притеснявам за загубта на височина. Достатъчно беше само да отпусна крилото и се озовавах над нея. Изключителни красив полет и чуство. На 400м. над поляната за кацане спрях с маневрите, за да не притеснявам Васи с кацането. Всички кацнахме успешно, а Краси направи хубави кадри, които се надявам да влязат в филмчето за края на сезона. Само дето чичо не свали колата и от там почнаха едни премеждия, но това е друга тема. Поздрави на всички
