От Витоша по-високо нема!!! - дето има една приказка
Най накрая и аз да разбера какво е безмоторно летене
от всичките странни и леко хаотични завои, които успях да направя почти не можах да се загледам по красотата отдолу, ама и малкото което видях беше чудесно...малко борчета със сняг, път с много завои, една "чука", на която имало двама души и после къщи, накацали парапланеристи ( не върху къщите ) и нашето място за кацане с Боби на него
сега вече с още по-голям ентусиазъм ще мъкна учебното крилце и ще се моря на каптажа!!!
Денят беше като по поръчка, въпреки че на тръгване от София сутринта нищо не подсказваше, че само няколко стотин мерта разлика във височината ни делят от чудната красота на Витоша - снежна, контрастна, слънчева приказка...
Въпреки пълната липса на вятър, която може би разочарова до някъде опитните в летенето на мен всичко ми се видя повече от прекрасно - разходката до старта, излитането, полета и кацането (перфектно разбира се ).
И естествено този ден нямаше да бъде така хубав ако не беше компанията - малкото дете-чудо - Маги, голямото дете-чудо - Меги, прелестната Валя и пилотите - Боби, Стани и Митака
И накрая едно голямо БЛАГОДАРЯ от мен на всички за прекрасния ден! И специално МЕРСИ на Митака за чудесния полет