Делтапланеризъм > Състезания, срещи и летене...
2012 OPEN NATIONAL HANGGLIDING CHAMPIONSHIP ‘’SERVIA 2012’’
million_miracles:
Докато летях, снимах от въздуха. Ето една снимка, която показва частичка от това място.
skyordie:
Eto najposle mi stigna novoto bedro i kako sto biva odma go namestiv. So sebap go pregledav i platnoto. Ima ubava traga (40cm) na gornata povrsina na mestoto kade me ima zakaceno grkot i toa bas onaka kako sto pretpostaviv. Me ima zakaceno tocno na latata koja se potpira na nadvoresniot sprog i najverovatno preku nego e osteteno bedroto. Milsam deka grkot mozel da go izbegni udarot i toa e pricina sto ne priznava. Eto slika
skyordie:
Eto kratko video da bidi pojasno
http://www.youtube.com/watch?v=ulzQxhd2lFM
million_miracles:
Никола, като се видим искам да ми обясниш подробно какво е станало. За мен си остава загадка. Само не ми стана ясно, защо датите на българското и гръцкото състезание бяха едни и същи!
Гърците си бяха направили труда да регистрират състезанието по ФАИ, което привлече пилотите от околните страни, включително и мен.
Летя се на три основни старта. Основния беше до базата (и в двата смисъла), а другите два отдалечени на 80-100км. Условията като цяло бяха слаби, което може би ми даде възможност да се класирам на добри позиции с моето по-старичко крилце. Задачите с всеки ден ставаха по-трудни. На последния ден се наложи да кацна на място, много подобно на Петрохан. Още един грък беше кацнал само на километър разстояние от мен. Казах, че по принцип имало хубави термики, ама друг път :) Интереси прелети в планинска местност. Най много ме е яд, че на масивите на Олим не успях да се извадя и да погледна по-отвисоко планината. Как летят тези хора не е истина. Организирани, добронамерени, вдъхващи респект. Явно бяха от националния им отбор, защото летяха със LIVE TRACKER-и, което явно беше важно за тях.Всяка вечер предавахме GPS-ите си и се правеше класиране за деня и общо.Летене, летене... На кацане имаше студена вода, а за по-заслужилите и други, по-галещи душата напитки.
Огромно благодаря на Васи, която със телефона си щракаше снимки и публикуваше на страницата във фейсбук, снима с про камерата и летя редом с всички за кеф:) Надявам се скоро да остане време, да сглобим филм за Националното, те го заслужават.
Vassy:
Дааа прекрасно преживяване беше повече от седмичния ни престой в Гърция. Имахме късмета да се запознаем и за кратко да съжителстваме с отлични пилоти, добри домакини и най-вече истински хора. Още много прилагателни мога да употребя по адрес на гръцките ни колеги. И до ден днешен не мога да намеря дори едно нещо, за което да кажа, че не ми е харесало. Чиста позитивна емоция и спомен извикващ усмивка - така ще остана в съзнанието ми гръцкия Национален Шампионат по делтапланеризъм 2012г. Организаторите се бяха постарали да направят пребиваването ни там максимално удобно - къмпинг на равна, окосена и поддържана трева ( с кухня, баня с топла вода - все екстри от където и да ги погледнеш) чудесно поддържани стартове, организиран транспорт за участниците ( а както се оказа и за "неучастниците" като мен :) ), сандвичи и вода на старта и на мястото за кацане... и най-големия плюс - невероятно гостоприемното и радушно отношение от страна на всички...Успяха да ни накарат да не искаме да си тръгнем.
Относно самото състезание, това което ме впечатли беше отношението и стремежа им да стимулират новите пилоти. Бяха обявени две категории за състезателите - А и Б. Към А ( алфа ) категорията се причисляваха всички добри и опитни пилоти. За да могат към състезанието да бъдат привлечени всички пилоти, дори и новите за тях беше предвидена Б категорията. Към нея се включваха пилотите сега прохождащи в делтапланеризма...За тях задачите бяха далеч по-прости, без да се налага поемането на рискове. Така новобранците имаха стимул да участват, да се стремят да покажат най-доброто от себе си и същевременно за тези седем дни да научат повече, отколкото биха научили за месец. Записали се в тази категория не липсваха и показаха завидни способности!
В А категорията, както вече казах бяха всички истински пилоти. Задачите за тях бяха прелети с различна сложност и дължина в зависимост от прогнозите за конкретния ден. И въпреки, че слабите ( според състезателите ) условия не позволяваха затваряне на маршрутите бяха постигнати добри резултати. Няма смисъл да подесетвам, че Митака се класира на 6то място, както казва Краси "летейки с тази туриндика..." Евала за което!
Чичо Янчо също полетя доволно с Комбата...Аз бях съпорт - с телефон за снимане и нет и шофьор на колата.
Изключително съм щастлива, че се запознах с толкова много прекрасни хора! Надявам се да ги видя отново следващата година! А може би и по-рано, кой знае...
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия