Хубаво че сте имали безветрие, да опитате и така. По принцип за затичването имаме да говорим доста, но набързо две три неща да споделя.
Значи, тичане по склона надолу е трудно, дори без крило. Аз сам се занимавал с лека атлетика навремето, и то точно спринтови дисциплини и да ви кажа, веднаж бягах за една щафета в града, на асфалт, но с нанадолнище. Е, щях да се спъна, вярвайте ми. Просто има нужда от промяна на стила на тичане с известно адаптиране към наклона. Затова в дебелите книги препоръчват да се правят малко тренировки по затревен склон затичване без крило, просто да се усети наклона.
Другото важно нещо е следното. Затичването с крило става постепенно, ускоряващо и с дълги крачки. Никой не е в състояние да тръгне изведнаж с крило на раменете, като на спринт, да не говорим че ръцете са заети с рамката. Затова първите две-три крачки са по-малки, по-бавни, но постепенно с всяка крачка се ускорява, като това става за сметка на по-дълги крачки,а не по-учестени крачки. Ако крилото е с правилен ъгъл на атака, то си поема само, теглото на крилото също помага при движението по склона. В този момент погледа е напред, с периферното зрение наблюдавате носа на крилото и краищата, с цел да поддържате правилен ъгъл на атака и хоризонтирано (странично )крило. От снимките виждам Явор затичва добре, с дълги крачки, и ъгъла изглежда добре, малко страните не ми се виждат подравнени, но това може и да е от снимката.
Още един виц за копане:
Един мъж копае малка ямка на една полянка в Булонския лес. Прави ямката , после внимателно поставя чимовете така че да се затреви обратно, но да има вдлъбнато местенце в тревата. Един полицай го загледал, и накрая не издържал и му казал:
- Господине, защо копаете дупка, не знаете ли че това е забранено в този парк ?
-Ами как да ви кажа, господин полицай...имам среща тука с моята приятелка, а тя има една такава гърбица, та исках да и е удобно...
