Хубав ден се получи вчера на Коняво
Както каза Митака - 4 делти и ято парапланеристи. Времето беше перфектно - челен вятър на старта без много турбуленция. Litespeed-а се понесе пръв във въздуха, а ние отдолу коментирахме каква чудата гледка е сред толкова парапланери. Разликата в скоростта е осезаема. След него излетях аз с моя Sting, а малко по-късно и Чичо и Тони. На мен ми беше малко притеснено, че ще трябва да летя с толкова народ около мен, но в крайна сметка проблем нямаше. С три пари въртяхме заедно в една термика, но всичко си беше ок. Изгубихме я на една и съща височина и се разпръснахме в различни посоки. Максимума, който успях да направя като височина е 478м над старта. ( по данни на GPS-a ). Това му беше първо летене в термика на това крило. Предния път пак беше термично, но явно аз съм била окачена доста назад и всичко беше ужасно трудно. Дори да го накараш да завие си беше мъка. На Петрохан поизчистихме някои неща и сега утравлението е по-добро. Отново имам ужасна мускулна треска, понеже явно трябва да съм още малко по-напред.
Друг проблем, който забелязах е тясната рамка. До сега съм летяла все с крило с широка рамка и там командите са по-лесни, защото имаш голям диапазон да преместиш тялото. Тук преместването е много ограничено и съответно трябва да компенсираш с яко изнасяне на краката. Никакви проблеми, когато термиките са "мазни" и големи. Когато обаче рязко те подпре от едната страна и се опита да те изсипе на страни....олеле зор. Аз се чувствах като гимнастичка. Държиш краката колкото може по-изнесени и се напичаш като глист на ламарина дето се казва. За съжаление по-голяма команда няма как да подам понеже се удрям във рамката. Естествено придърпвам, ама то и това не е лесно в тази позиция на тялото понеже се опитваш да се хлъзнеш настрани и надолу... абе мани
Иначе крилото лети хубаво. Още няколко полета и мисля, че ще се споразумеем. Забелязах нещо интересно вчера. Не знам дали си въобразявам, ама сякаш завива по-лесно, ако преди завоя му подадеш лека обратна команда....ще видим.
Иначе за деня се отчетох с около 40мин полет. С първата термика в ляво от старта набрах гореспоменатата височина. Още 100-200м и все си бях тръгнала към Радомир... Ама не посмях с ново крило и малка височина ( че и съм си новобранец )
След като изгубихме тази термика пообиколих малко над старта и пуснах напред към селото. Над равнината термика йок! Викам си ще се каца. И без друго ръцете ме боляха доста вече. Ама над кацалката кацане йок! И айде пак на въртележката. За още 200м. Умората си каза думата и избягах от термиката - едно две кръгчета към селото и отидох да кацам.
Сега отново откривам съществуването на неподозирани мускули на неподозирани места по тялото. Голяяяма мускулна треска ме е затресла.
Ама пак бих летяла де. Днес се очертавал хубав ден!
