И аз взех, че полетях...на Петрохан
Благодарности на Митака за полета, на хората, които бяха там за създадената атмосфера и най-малко на адреналина, който затвори голяма част от съзнанието ми... дотолкова, че сега да споделя само, че ЛЕТЯХ!
Усещането беше силно, полетът динамичен, вятърът свистящ, напрежението голямо. Чувството сякаш идва не докато летиш, а като осетиш земята под краката си...поне при мен
Единственото определение, което мога да дам за това е "съживително"...пожелавам го на всички, които още не са го изпитали, на другите да продължават в същия дух, а на себе си да го изпитам отново!
Поздрави на всички!