Делтапланеризъм > Състезания, срещи и летене...
Витоша-а-а
million_miracles:
Браво Боби! Отлично заснемане. Да ти е честита новата камера и се надявам скоро да си в отряда на летците. Относно полетите:
След като проведохме отлични учебни занятия на Каптажа, реших да се кача на Витоша и да споделя един полет с един младеж. Любомир, 23 годишен, висок около 75 кг. На Каптажа беше меко казано безветрие, но след като тръгнаха първите пориви, ясно получихме сигнали, че деня ще е силен и със склонност към преразвиване. Оставихме учебните крила, взех тандема и спретнато във времето, в 11.30 поехме нагоре към Комините. Към старта беше пътека от парапланеристи и ние с делтата се вкючихме по трасето. Имаше пориви, кумулусите се увеличаваха, появиха се и първите конгестоси. Оставеното по пътя волво ни подсказа, че чичо Янчо вече е на старта. На старта имаше към 20-тина парапланериста, чичо беше по средата на разпъването. Без да губя време се заех да разгъвам крилото. Васи ми помагаше. След 10-тина минути бяхме готови. Последва инструктаж на пасажера. Той обикновенно отнема повече време, докато се запознае по отблизо с това, що за птица е делтапланера. Имаше пориви до 5 м/с. Бяхме готови. Отидох да пожелая успешен полет на Янчо и ето. С Любо се оказахме във въздуха и всичко беше наред. Близо до старта остри и тясни термики. Тръгнах наляво към Камен дел. Имаше силни качвания и пропадания. Пробвах да повъртя, но не се получаваше. Върнах се към старта, а във въздуха имаше доста парапланеристи. От там тръгнах напред в долината, преминавайки през кратка и слаба термика. След малко друга термика, около 1-2 м/с задържа малко повече качването. Реших, че има смисъл да пробвам да остана в нея. Върнах се и я центрирах. Около 2/м/с качихме обратно до старта - това бяха около 300 м. Тук вече нетренираният организъм на Любо, който летеше за пръв път, взе да се бунтува. Налагаше се да поемем към площадката за кацане. Увеличих скороста към 55 км/ч и наблюдавах въздушните потоци през които минавам. Минахме през още две термики транзит и поснижихме височината. Ветропоказателя на кацалката беше северен. Това означаваше кацане по наклона. Веднага взех решение, че ще кацнем на колелца. Направих заход над парапланеристите и хванах последната права за кацането. Успешно приземяване и когато всичко прключи, Любо изведнъж осъзна какво е изживял и се озова на седмото небе. Последва кенче с бира и мокрене под чешмата с вода. Жега си беше, а деня пълноценно опозотворен. Мяй нямаше недоволни, а какво по хубаво от това. Благодаря на всички, които участваха :)
Vassy:
:) Да - хубаво място е Витоша...а погледната от горе даже и в София може човек да намери нещо...да кажем приятно ( дори леко хубаво ) За тези две седмици се качихме няколко пъти на Комините, единия от които и аз имах късмета да хвръкна. Късмет си беше понеже през целия ден преобладаваше западния вятър.А денят беше миналия петък :) позакъсняла съм с писанията, но по-добре късно отколкото никога както се казва... та миналия петък цял ден си подухваше стабилен запад, въпреки прогнозата след 12 часа да обърне североизток. Като едни магарешки инати обаче ние си се качихме на старта привечер. По пътя срещнахме дори двама колеги парахвърчачи, които след почти цял ден чакане се бяха отказали и слизаха пеша надолу.
Докато си разпънем крилата слънцето почти залязваше...а вятърът съвсем изчезна. Най-обичам да търча на безветрие ;D на старта и газзз. Задачата ми по време на този полет беше да си опозная малко повече крилото и собствените възможности като го придърпам до край, направя няколко остри завоя и все такива весели работи, като за последващия анализ ми беше прикачен и GPS... Е постарах се и се изкефих много. С голям интерес си очаквах трака от полета... само дето като кацнах се оказа, че съм пропуснала да натисна едно миниатюрно копченце и... естествено траклога седеше на 0% ;D женска му работа какво да кажа.
Кацнах точно по залез, а веднага след мен и Митака, чието кацане дори снимах с великия си нов телефон.
Тук исках да отбележа как установих, че изключително гадно може да се окаже да ти се развържат връзките на обувките на кацане... Както чичо Янчо много пъти ми е казвал - облитам дори нови наколенки, защото не знаеш от къде може да ти дойде изненада. Та в петък ми се изясни каква изненада може да се случи. Този ден не бях планирала да летя и не бях с обувките, с които си летя по принцип. На кацане се оказа, че връзките на едната са се развързали, а когато се наложи да направя две крачки при кацането настъпих развързалата се лява връзка и сгрухах леко крилото. И въпреки, че всичко беше много леко, една стара травма на десния ми лакът се обади.
Та тази случка ме накара да се замисля какво ли ще стане ако си настъпиш връзка на старта.... не ми се мисли ако крилото не те поеме. Та хора- КАКТО КАЗВА ЧИЧО!!! Облитаме всичко! И винаги си гледайте връзките на опинците ;)
А вчера на Витоша беше чудесно, гъмжащо и преливащо от желаещи за летене парапланеристи и две делти за цвят. Митака вече е описал чудесно деня - няма защо да преповтарям. Искаше ми се и аз да хвръкна, ама некст тайм :) След поредния за мен полет надолу по прашния път с Омегата последваха бирички и прибиране на летателните средства.
Боби заснел си чудесно излитанията - на чичо и това с тандема! А също и полетите на Васко по-рано през деня на Каптажа.
Благодаря на всички( Митака, Боби, Силвето, Бубето...) за приятната компания оформила един прекрасен ден :)
Stani:
Знаех, че този ден ще е с добри условия за летене.За себе си съм установил, че е добре на старта човек да е с добър запас от енергия и за това тоз перфектен ден го пропущих отдадох се на сянка и добра храна.Поздравления на всички доказали делтапланеризма в тоз ден!
Относно връзките аз след като ги вържа на панделка хващам панделките и ги вързвам на възел, а остатъка от връзките пъхам в обувката.Понеже планинските обувки имат склонност към развързване сигурно зарад по-дебелите връзки.Така, че да съгласен съм с чичо Янчо за облитането.
million_miracles:
Много си прав Стани. Полета много често е отражение на психологичната картина и емоция. Нямаш ли POWER да преобърнеш планината, по добре си стой дома!!! 8)
million_miracles:
Вчера се качихме с Тони и Васи на Витоша. В дясно от старта летяха хеликоптери и гасиха пожара. Взимаха вода от Панчарево и я изсипваха върху огъня. Излетяхме към 4 и половина и направихме почти по 2 часа. Аз тествах за пръв път сбруя с изместващ се център, а тони летя с вертигото. Като цяло много приятен полет, спокойни условия и термики доста на често. Добра база, 2600м ASL. За пръв път летях с клин по пример на Никола. Оказа се много удобно :) Лесно влизаш и излизаш от сбруята, защото е хлъзгав. Няма опасност ципа да ти защипе плат от панталона и да заяде. Друго, което ми направи добро впечатление е удобните джобове с ципчета и осигуровки към тях. Вадя фотото, снимам и го пускам да се вее за малко, пак снимам и го прибирам.
Благодаря на Шивашка работилница ZIZU за изработката на клиновете. И Васи има такъв :)
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия