Ето ги и тях - новоизлюпващите се Делтапланеристи

[million_miracles]

Ще започна с един изключително всеотдаен  и сериозен Човек. Природолюбител, истински защитник на всичко живо и най-вече обещаващ делтапланерист.Това е Стани. В тези трудни за всички времена (то кога ли са били лесни), Стани намира живи сили да отделя средста и време за този красив спорт. Само така момче 

Не се колебаите да споделите своя опит. Той е ценен!

[goplaor]

Напълно подкрепям мнението на Митака по отношение на Стани!!

[thecreater]

Малко снимки на стани:





Мисля, че вчера направи три чудесни учебни полета.

[maria]

Вчера Стани направи наистина 3 чудесни полета.
Отива му на момчето във въздуха 

[Stani]

 Ето ме и мен.
Благодаря на всички за добрите думи, снимки, подкрепа, приятелски и професионални съвети и яки ръце за носене на крилото!Вчера на Чепана се получи ,за мен поне, цял събор от съмишленици - летачи - делтапланеристи и разбира се половинките и децата.
 Та по същество, от доста време дебнем подходящи условия с моя инструктор и добър приятел Митака(искрени благодарности за безкористното себеотдаване
), за първия ми полет по-отвисоко.Така се получи че доидоха Янчо с неговия Рамер, спортно крило, Тони с неговото Вертиго също спортно, а , Митака беше взел и тандема, с който излетяха от върха с Петя.Янчо направи добър полет с демонстрация на някои фигури и за всички ни отдолу беше вълнуваща гледка.
След 36 фрък-кац от Каптажа и десет от една друга полянка, доиде Чепана.Изнесохме крилото на подходяща височина и зачакахме вятърът да задуха точно срещу склона.През цялото това време Митака бе плътно до мен и проигравахме мисленно стъпка по стъпка полета.В мен се бореха страхът и желанието подклаждани от адреналина.Излетях....вече това прилича на истински полет...имах повече височина и време да дам команди на крилото и да усетя кога започва да ме слуша.Долу на кацалката бяха Янчо и Петя и това беше морална подкрепа в същност всички помагаха и Явор носи и снима  и Тони дето литна Атласа да не е капо със савети....
Митака казва , че самата смяна на мястото за летене е достатъчен стрес и си е прав има значение.Каптажа, какво му е нисичко равничко ама Чепана по чепат и камъни има и дървета, нещата дето трябва да гледаш и се съобразяваш стават повече.
 Три полета, за повече нямах и сили - изтощаваш се, както физически, така и емоционално.
После Митака,Янчо, Явор и Петя се качиха с колата до върха, за да излетят от там Митака и Петя с тандема, Чичо Янчо с неговия дзвер а Явор като тиловак да върне колата до долу където всички ги очаквахме да кацнат с нетърпение и безпроблемно разбира се.Митака кацнаха на полянката дето и аз кацах а Чичо Янчо си избра една  добре изорана и бранувана нива.
 На половинките си благодарности, то на къде без тях.
Очакваме добри условия за нови подвизи, защото всеки полет е изживян подвиг и покорен връх макар и в сърцето!

[chicho]

лично към СТАНИ!  всички видове пилоти по света имат летателни книжки. това не е прищявка а задължение. така са под контрол летателните им умения, за нивото на което са бриветирани. но за мен, по-важната същност е : когато четеш за минали полети, мозъка ти ги проигрова /пролетява/ наново. и така се трупа повече опит /на далавера/ от един полет. ОСОБЕНО когато го правиш на заспиване и събуждане. ОСОБЕНО когато човек е млад и начеващ, като теб.  не можеш да си представиш колко ти завиждам, за постигнатото и ПРЕЖИВЯНОТО през последния уикенд. за да достигна такова емоционално дередже аз /че и Митко/, трябва да сме прелетели поне 200 км. а на теб ти трябваха само 200 м.                                         имам една празна летателна книжка за теб. а при желание ще ти покажа моята..................... никога няма да ми досадиш с каквито и да са въпроси по общата ни тема!

[Stani]

 Благодаря Чичо Янчо с удоволствие като се видим ще ти напомня за книжката!Аз в момента си водя "Дневник на пилота делтапланерист" , в който си вписвам абсолютно всеки полет от първия миналата година по това време на Каптажа та до онзи ден на Чепана.Този навик с дневниците ми е останал от времето, когато тренирах, културизъм и там е важно да се водят бележки.С тази разлика , че сега накрая на всяка бележка има и извод.Въпроси със сигурност ще има много, а аз се радвам , че имам на среща такива добри хора в същото време делтапланеристи.

[Stani]

 Аз докато се начудя къде да споделя...... е тука ще е.
В Събота ходихме до местността Дупките до Петрохан.Наистина красиво и подходящо за прохождащи летачи като мен, защото са четири хълма с обща ливада помежду им , така че може да се лети на всякакъв вятър.Мисля да се командировам там... .
 Та идеята и организацията бе направена от Митака и Янчо, първоначално се бяхме нагласили за Околчица, но по-добре , че стана така.Беше окосено и това допълнително внесе краска на ожъната нива..., като на село...
 Митака излетя пръв с тандема, с Валето, после аз направих един полет, после пак той с тандема с Тони и накрая аз затворих цикъла.Като междувременно Петя и Чичо Янчо ни направиха свидетели на два много приятни полета с техните парапланери, защото ги наблюдавахме отдолу и кацнаха до нас...Искам сега да опиша моите полети!Височината за излитане беше по-голяма от на Чепана.Това не ме уплаши а напротив дори ме подканваше, както казват - "Апетитът идва с яденето.". Нямаше пречки за затичването и условията бяха добри.Поставената ми задача от Митака бе да се упражнявам в завои.Както разбрах в последствие не се бях справил за шест, защото на мен във въздуха завоя ми се струва ЗАВОЙ а отстрани също
http://deltaclub.bg/gallery/thumbnails.php?album=37
Дано съм успял да постна снимките.
 Надявам се таз зима да напреднем в обучението и възраждането на този прекрасен спорт - ДЕЛТАПЛАНЕРИЗМА!
До приятни срещи на баира!

[admin]

TheCreater започна с първите стъпки в делтапланеризма. С него курсистите стават двама, което е добро начало.  Толкова търпение и разсъдливост трябва да даде резултати. След като решихме, че ще летим с тандема заедно, на старта преди излитане нямаше грам колебание в очите му. След тандемния полет, стана ясно, че височината му понася добре.  Първите учебни разтичванията с учебното крило на земята минаха добре. Познанията от тандемния полет бяха дали първите усещания за управлението на крилото. Усеща се, че му е в кръвта делтата.

[Stani]

  Дааа поздравления за Явор за прощъпулника му в делтапланеризма!Познаваме се с него от лятото и въпреки , че е доста ангажиран човек се намира начин да доиде на баира.И поздравления за постоянството и търпението проявени от негова страна.

[thecreater]

Първите стъпки са важни точно толкова  колкото и следващите и трябва да има инструктор който да следи развитието и грешките.
За мен се сбъдна една малка мечта , като летяхме с тандема а, сега започва да се сбъдва голямата ми мечта-
спорта делтапланеризъм.
Развитие, обучение, състезания ... какво ли ще ни донесе бъдещето? 

[malena]

Евала на Stani и thecreater! Поздравления за това, че не търсят лесното  в летенето- да носят по-леко крило по баирите... За съжаление много хора се отказват от делтата, заради това, че е малко по-тежка! Само мога да кажа на отказалите се, че губят- няма по-яко нещо от летеното на делтапланер!!!!! То с другото не е и летене... Та, за новите делтапланеристи- момчета, поздравявам ви, че сте решили да се "гмурнете" в красотата, хармонията, адреналина и необятното! Дерзайте!!!

[Stani]

 Ето, че дойде време да затворим първия етап от обучението ми.Това стана миналата Неделя на Конявската планина, от където ми се случи, този път смея да твърдя, първият истински полет.Казвам истински защото денивилацията е към 700м, лети се на над 200м височина над терена, като разстояние 2-2.5 километра а като време 10 минути....малее ама какви десет МИНУТИ.Времето се изкриви.Наистина, стори ми се, че бе миг от вечността.А по наше време - 10 минутки.С този полет ми се сбъдна мечтата да летя на делтапланер.
 По същество.На старта, до кулата вятърът беше югозапад, демек - чело с добра сила 3-4м/с.С Митака направихме разчет на полета като задачи и цел на кацане.Задачи : поддържане на курс към поляната за кацане, съобразяване с препятствията (жици и дървета) и заход за кацане, което включва определяне на подходящата височина за влизане във финалната права, както и посоката на кацане.
 При излитането гледах да го затичам на макс доколкото ми позволяваше терена, тъкмо като стигнах една малка тераска крилото ме взе.Вече лягам без да се замислям и се одървих....... уау... трябваха ми няколко мига да се окопитя и да се отпусна тялом и гърлом(мале що викане падна),ама то голям кеф...Наистина невероятно и неописуемо усещане пожелавам всекиму да го изпита независимо чрез какво средство.Имах работа по запазването на курса, защото вятърът ме отнасяше.Естественно тези корекции ми помогнаха да тренирам завоите.Над ендна падина усетих леко качване, защото вятърът и идваше отдолу и тя му действаше като трамплин.После над една поляна пак усетих лека термика, съдя че е било термика, защото крилото се поулюля и с лицето почувствах леко затоплен въздух, а с корема си усетих качването.Прелетях далекопроводите на доволна височина, отпуснах спийдбара за постигане на крайцерска скорост пък и защото от шубе си го карах бая нафирено крилото, ама какво да се прави инстинкти..."Височина+скорост=живот".Това Митака ми го е казвал и аз ЯКО давах живот , демек скорост.Стигнах над поляната(полето)за кацане, забелязах две овощни градинки, които отгоре не се виждаха та и с това трябваше да се съобразя.Направих "пе" захода за кацане, като при последния завой за влизане в правата за приземяванене придърпах повечко за скорост, което доведе до още по-приятни усещания и тъй като се оказах с леко гръбен вятър не се наложи да избутвам много а по скоро да поема скоростта с бягане.Стана добре и кацнах на крака без грухане.Имаше малко стъбла от слънчоглед, които барабаниха по спийдбара(долната част на рамката за управление) по време на захода ама това беше за украса.
 Е това беше, после изчаках да се приземят Митака и неговата пасажерка за тринайсетия полет, благополучен разбира се, има го документиран даже.Чичо Янчо свали колата и моята лична и морална подкрепа - Катето от старта, сглобихме и хайде ....
 До нови срещи и все така приятни емоций на планината!

[krassihg]

Стани, поздравления за първи полет от високо.
 Всичко е добре когато завършва добре. Кажи с какво крило летя, че не разбрах..с твоя Cloud или друго? Oт разказа ти разбирам че по някаква причина вятъра се е оказал гръбен при кацането. Как се получи така ? Казваш че си направил П заход, това е добре, ама как от такава височина те е изненадал вятъра? В смисъл, вятъра силно променлив ли е бил, термичен порив ли е било или не си успял да прецениш посоката на вятъра отгоре ? Разкажи малко по-подробно.
А това със слънчогледовите стебла също звучи малко страшничко...по принцип такива препятствия от типа високо жито, класове, царевица, тютюн могат да те препънат в рамката много жестоко...видиш ли такива, прави си захода и избутването с разчет  все едно върховете им са повърността на твърдата земя.Същото важи и ако се наложи кацане в гора.навремето си спомням един много готин полет от Коняво в абсолютно стъкло...късно следобед, към 5 часа. На кацането имаше тютюн, висок колкото човешки бой...та се наложи да избутваме отвисоко и после грух в тютюна. Като кацна Тони, се разговорихме, и по едно време забелязах една клечка да му стърчи от брадичката...казах му, той хвана и я извади,,оказа се към 7 см клечка от тютюн..беше му се забила подкожно покрай долната челюст. Нищо му нема, нали тютюна всъщност имал бактерицидни свойства.

[chicho]

невероятно но фък`т , Краси! вече няколко , 4-5, пъти, на Коняво, при перфектни /дори силни/ условия на старта, което ще рече добър ЮГ с минимални отклонения, долу на нивите - изненада! североизток, и то несимволичен. панта рей ! това, че нещо не е било, или не се е случвало, незначи , че не трябва да се има в предвид. това е пример, как рутината може да те подведе ако не внимаваш. в едно от кацанията исках упорито да нацеля определена предварително точка. та заблян, чак когато изравних усетих горчивата истина - отново ще трябва да опитам вкуса на майката земя.   отначало заснимах, а после наблюдавах до последния миг полета на Стани. нямам забележки. въпреки, че му е за първи път отвисоко. сега ми е интересно да чета усещанията му. от цялата работа единсвеното кофти е, че ми измръзнаха ръцете. Митковата камера няма дръжка, трябваше да я подпирам по скалите. а в това време Стани се е потил.
                                  снимката за която все ми споменаваш, мисля , че е на диапозитив. защото чернобялата не е със Змей-10. продължавам да търся!