Вчера с Валето, Маги и Васи се разходихме до Коняво. Тръгнахме в 11 часа с две крила и още към Перник се усещаха напористи подухвания. Звънах два телефона да се ориентирам, дали да продължа към коняво или да се преориентирам към Расник. Продължих към Коняво. Спрахме да вземем малко вкуснотии за из път от Радомир и продължихме. 12 и половина бяхме на старта. Духаше 4-5 м/с челен вятър. Оставихме сбруите и се върнахме за крилата. На старта имаше и двама парапланеристи, които чакаха и един делтапланерист Данаил. Зарадвах се да го видя, тъй като не очаквах да се срещнем толкова скоро след последната ни среща на Иглика. Прати много поздрави на Боби. Разпъвахме крилата, а през това време усетих, че има пориви до към 8-9 м/с. Бяха много нарядко. Сложихме камерата на крилото на Васи. Приготви и излетя. Тръгна с лек крен, но придърпа и парира навреме. Тръгна право към мястото за кацане, като мина през две видимо силни и кратки качвания. Явно нямаше намерения да пробва склонче. Аз излетях и тръгнах на ляво по склона. Имаше подръжка и върнах да мина над старта и Валето, която направи снимки. Слаб склон придружен от време на време с остри тесни термики. Летях без уред, камера и колелца - пълна свобода. Имаше високи кумулуси, някои от които преливаха в лещи. Те засенчваха слънцето. В този момент ставаше тъмно, страшно и ламинарно. Щом огрееше планината и долината, за минути тръгваха термики. Почваше да раздрусва, а пейзажа се сменяше на слънчев и бодро приветлив. Леки мъгли допринасяха за дълбочината на пространството и създаваха мек градиент от цветове. Не беше студено и полетях около час. Насочих се към площадката за кацане. Васи сгъваше крилото, а Валя вече беше свалила колата. На 100м над кацалката все още се усещаше вятър. Дръпнах за скорост и приземих. Долу нямаше никакъв вятър. На връщане минахме през Радомир, където хапнахме. Абе позната история. Е това май беше последното ни летене за тази година...