Наскоро летях от едно интересно място, старта е сравнително равен, и после става стръмен, може би 45 градуса. Имаше много хубава рампа, построена от местните пилоти, широка и долу горе следваща терена, т.е. имаше сравнително хоризонтална част и после наклонена част. И понеже Стани ме запита има ли особености при такъв вид старт, реших да отворя тази тема. По принцип техниката на излитане на такива места се различава в зависимост от наличие на вятър и съответно доколко е силен ако го има. При безветрие техниката е една, при силен вятър техниката става друга. Денис Пейгън описва тези техники в неговата книга за начинаещи и средно напреднали пилоти.При безветрие или слаб вятър нещата са сравнително лесни-затичване и ако рампата не е достатъчно дълга за набиране на скорост, следва леко гмуркане ( пилота ускорява с рамката) за набиране на скорост и планера постепенно набира скорост и полета започва. По-проблемно е излитането с вятър, особено над 4-5 м/с. Тогава се получава ротор и има опасност от повдигане на планера отзад. Освен това има голяма вероятност от странични пориви, които отклоняват крилото наляво-надясно. Всичко това налага да се ползват помощници, поне двама на страничните въжета, един отпред или отзад. Проблема с човека отпред е че той може и да няма възможност да застане отпред, а освен това в момента на излитането той трябва да се дръпне настрани и надолу, за да не пречи на излитащия. Има случаи когато се налага да се върже с осигуровъчен колан или въже, за да не падне. На старта в моя случай местните пилоти си имаха изградена система, двама отстрани и един на задните въжета или кила, който държи така, че носа на планера да е наведен в потока, а излитащия натиска рамката надолу, докато дойде момента за излитане. В този момент е много важно да има координация между всички, излитащия извиква силно -"Clear" !!! ... и страничните помощници пускат въжетата, а задния помощник придържа кила в правилния ъгъл още малко и протяга ръка следвайки движението на планера донякъде. Ако вятъра е много силен, може да се наложи да има по двама на всяка страна и тогава координацията е още по-важна. Пилота трябва да следи страничните въжета да са опънати еднакво ( отклонени от помощниците еднакво) , за да може при пускането да не се получи наклон. Пилота държи рамката с хватка тип "Бутилка" ( защото при тази хватка не се налага пускане и преместване на ръцете). Обикновено при силен вятър веднага след пускането крилото излита като тапа нагоре, и пилота трябва да държи здраво рамката и да придърпва за скорост, доколкото може да придърпва в полу-изправена поза. Нещата се успокояват веднага щом крилото излезе напред от ръба и потока стане по-ламинарен.
