Да чудесно събиране се получи
цял ден вятъра беше прекалено силен за каквото и да било летене, но пък за сметка на това ни отпусна голямо количество слънце и зад камиона на Венко си беше рай
лежиш си на тревата, пече те слънцето, четеш подарените от чичо Янчо прекрасни разкази на О.Хенри....чудно!
Към 5 часа след обяд обаче времето се смили над мераклиите да полетят, вятърът отслабна, облаците се бяха групирали в най-различни форми, а отразената залезна светлина на слънцето им придаваше неповторими цветове.
Светльо полетя с няколко пасажера и мотоделтата, а ние с Венко се отдадохме на разглеждане на археологически забележителности от въздуха. Античният град Никополис ад Иструм наистина си заслужава да бъде видян и от земята и от въздуха. На връщане срещнахме Малина с двуместния трайк и пасажер. Поснимах доволно. Какво се е получило от снимките ще видим, но беше толкова красиво, с толкова много цветове, че дори да съм ги запечатала само в съзнанието си пак си е файда
Голямо БЛАГОДАРЯ, Венко!
На залез Митака и Светльо потеглиха на горе с мотоделтата. След повече от 15 мин изкачване, слънцето вече се беше скрило зад хоризонта. От триъгълната точка над главите ни се отдели една бързо падаща запетайка и след няколко секунди се чу звук подобен на гръмотевица, идващ очевидно от отварянето на парашута на запетайката. За секунди запетайката с отворен парашут еволюира визуално до кацащия Светльо, който не стига, че кацаше почти по тъмно ами и уцели целта.
След като кацна Митака изглеждаше като да е получил солидна доза адреналин, доста по-голяма от тази на самия Светльо
По тъмно прибрахме машината и хайде през Кауфланд на път за хижа Божур
А как се спи на чист въздух...