Форум за ДЕЛТАПЛАНЕРИЗЪМ на DELTACLUB.BG
Делтапланеризъм => Състезания, срещи и летене... => Темата е започната от: million_miracles в Юли 27, 2012, 17:14:13 pm
-
Здравейте, делтапланеристи! От 1 до 14 август организираме мероприятие със състезателен характер, а именно подобряване на националния рекорд на България за крос кънтри :) Предвиждаме посещение на състезанието-семинар в Шумен, полети от Невша и Шуменското плато, както и изтегляне с лебедка от различни подходящи за целта места и прибиране до къмпинга.
-
Всъщност до 16 август, като 15 и 16 се застъпват със състезанието в Шумен. Основен пътеводител ще е времето и метеорологията. Всеки е добре дошъл на стартовете, които ще ползваме. Информация наи-добре по телефона, защото мобилен интернет няма на разположение и е допълнителна отговорност. За момента преминава фронт и след него прогнозите не са много лоши, но не са и много добри. Основно преобладаващ е северния вятър, а не желания изток, североизтик. За момента - режим изчакване!!!
-
Утре ще посетим старта на Невша. Прогнозите не са нещо особенно, но един е варианта да се провери :)
-
Днес 105км :) от Шумен до язовир Йовковци за 5.36 часа. утре ще видим
-
Йеее, това е добро постижение, явно формата е на върхово ниво.И аз имах два полеа в Събота и Неделя от моето склонче на село Голака.
Каквото и да си говорим 105км са си голямо изпитание за телото.
-
Днес прогнозите са за северозападен вятър. Отправяме се към поликраище и околностите. довечера повече инфо.
-
Днес излетях от "Скалско", старт близо до Велико Търново. Денивелацията е 250 метра и веднага трябваше да хвана термика. Термично е и работи добре. Резултата е подобрен рекорд за височина с делта (по спомени от вариото около 4200м.) и 98 км. прелет. Явно с това крилце няма да стане рекорден прелет. Крилото е много добро, но не и за прелет с голяма дистанция. Тъй като и двата дни летяхме заедно с парапланери, извода ми е, че лети малко по-зле от нов парапланер. Наистина 5-6 часов полет си е изпитание за тялото, а днес само 2-3 ми се видяха доста. Най-важното е, опита и като позитивното изживяване. Утре ще сваля траклоговете и ще споделя впечатления :)
-
Шумен - яз. Йовковци
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/3989 (http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/3989)
Скалско - Радиево
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/3990 (http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/3990)
За височинния рекорд явно по барометър ми е давало по голяма височина, а по GPS e 3971 m. което пак е подобряване.
Основните изводи които мога да направя за момента са:
1. както и подозирах дълго време, сега си доказах, че старите крила (90-95 година) летят по-лошо от последен модел парапланер. Просто най-накрая летяхме в едни и същи условия и като се погледнат траклоговете става пределно ясно, че скороста на модерен парапланер е по добра от стар делтапланер.
2. Полета с делтапланер е доста по уморителен от полет с парапланер. Изискава се малко тренинг за да се издържа 5-6 часа във въздуха. На следващия ден бях изморен и ми беше още по трудно... но и за това си има причини.. виж точка 3.
3. За дълги прелети екипировката трябва да е удобна, настроена перфектно, безкомпромисно. В случая имаше много компромиси с моята екипировка. Крилото го пренатоварвам 20 кг., но това е най малкия проблем. Сбруята ми е малка и ми натискаше рамената, окачването ми беше по ниско от нормалното, което доведе до управление с много сгънати лакти, което доведе до бърза умора и болка. Стъпенката за краката също ми беше малка - изтръпване на краката и болка. В общи линии не е хубаво обувките да те стягат ;)
4. Имаще доста силни турболенции, които се замислих дали крилото ще издържи, но издържа и мисля че може още доста да понесе, въпреки че пренатоварено.
-
Цитат на Краси относно рекорда за момента:
133.8 км има летяни от руски пилот в БГ, от български пилоти най-голямо разстояние има Антон Антонов, 152 км, но те са отиване и връщане, а не свободен прелет за дистанция. Между другото, сега си задавам и въпроса как се дефинира прелет Отиване и връщане ( Out-and-Return), в смисъл, трябва ли да излетиш от определена точка, да отидещ до друга точка, и после да се върнеш в началната точка. Ако е така, прелета на Антон е различен от тази дефиниция, защото той излита от Сопот, стига до Средногорие, връща се обратно през Сопот и продължава някъде до след Бузлуджа.* Каквото ще да е, това е най-доброто разстояние, летяно в Бг от Български делтапланерист. Крайно време е наистина този рекорд да бъде подобрен, като се има предвид какво правят хората в другите страни с нови крила. За съжаление делтапланеризма в БГ имаше една "дупка" от почти 20 години и сега има известно раздвижване. Пожелавам успех на т.нар. инициатива за подобряване на рекорда.
-
Излитане от Шуменския източен старт
http://www.youtube.com/watch?v=gHHCMTrsSYo
-
Браво, Митак, много добре. Два опита, две стотачки. Ами наистина трябва да си нагласиш сбруята да ти е удобна, това е важен фактор за дълъг полет. За крилото, по дизайн тези новите парапланери постигат 11+ качество, а К2 би трябвало и той да е в тази зона 11-12 , за скорости мисля че постигат към 55-60, но трябва да се гледа и какво е качеството при тези скорости. Това което си мисля е, че К2 ти е малък за теглото, ако го претоварваш с 20 кг, това което се получава е , че челните ръбове се деформират поради по-голямото крилно натоварване, и формата на крилото вече не онази, за която е постигнато най-добро качество и скорост. Това се знае и е валидно и за новите делтакрила. Така че няма да се учудя ако крилото ти е имало качество 10 да речем, вместо 12.
Аре намери си едно прилично безмачтово крило и опитай пак :D
-
Съвсем скоро ще стане това :) Най-после видяхме известните стартове като Невша, Шумен - изток и Скалско. Този в Шумен ми се стори най-добре. На Скалско направих фал-старт без последствия, но не бих излетял пак от там. Имах удоволствието да летя с добри пара пилоти като Бончо, Доктора и Дидо от Велико Търново. Тези полети бяха изкключително полезни за мен, тъй като доказаха сравнението на по-стар 20 годишен делтапланер с ново пара крило. Трак логовете определено са в полза на новите парапланери, като скорост дори. Надявам се скоро да има и подобни ситуации за сравнение с по-нови делта крила, така че да може парапланеристкото общество да добие по реална представа за делтапланеризма. Учуди ме, че само аз летях в тези хубави дни с делтапланер. Очаквах да има и други делтапланеристи.
Имах късмета и възможноста да подобря височиния рекорд с делтапланер - 3971м.
Благодаря на хората които бяха с мен, до мен, под мен, и над мен , както и на Даниел за перфектната прогноза и напътствия, на членовете от клуба, и не на последно място на Венко, който беше сигурен съпорт от земята.
Силата на термиките, скороста на вятъра, екипировката и уменията на пилота са това което правят прелетите, както и мъничко късмет. Аз определено имам да поработя над всичко. Малко наистина завиждам на Шуменци, за условията които имат и им благодаря за приятелското отношение.
-
Много добре, много добре,
Стискам Палци за ново крилце... :-X
-
(http://www.pbase.com/reelate2/image/145277845/large.jpg)
ето една снимка, публикувана по друг повод, но илюстрираща деформацията на бедрото ( челния ръб) от натоварване. Вижда се че платното е и старичко, и се получава голяма тунелност. От това крило не може да се очаква голямо качество.
-
(http://sphotos-a.xx.fbcdn.net/hphotos-snc6/168202_10150894568184426_602415272_n.jpg)
а да видим това...какво ли е това крило? :-*
Подайте салфетките моля...
-
Bravo Mitko.
Idejata vi e odlicna i ako se povtori slednata godina bi sakal i jas da dojdam.
Inaku, Krasi e vo pravo, a i tvoite zabeleski se tocni. Treba da letas po nekolku casa za da gi otkries problemite od ekipirovkata za pokasno da mozes da gi odstranis. Po mene komocijata vo letanjeto e povazna od kacestvoto.
A kriloto navistina treba da zamenis :) posebno za letane po vetra kade podobro e da imas pogolemko krilo od idalnoto koe voedno ke dozvoli i pobrzo kacvanje vo termikata.
A denovite i vo MK bea dobri za letane. Jas uspeav da kacam preku 4000m i od krusevo da si odam za Ohid na rucek :D
Letot tuka: http://xc.dhv.de/xc/modules/leonardo/index.php?name=leonardo&op=show_flight&flightID=353522 (http://xc.dhv.de/xc/modules/leonardo/index.php?name=leonardo&op=show_flight&flightID=353522)
-
Малко впечатления и от мен 8)
Предния ден Митака имаше 2 тандемни полета, единия от които с пасажер, тежащ 115кг. Излитането било при пълно безветрие. Изморен още тогава каза "Тръгваме!" и това е :)
Тръгнахме рано сутринта, за да можем към 11ч да сме на старта на Невша. Така или иначе не се летя там, за което бях много благодарна. Старта меко казано- страшничък. Поне за излитане с делта. От там поехме към Шумен. Шуменския старт беше много по-подходящ. С Маги обрахме всички ябълки, който имаха късмета да се родят и да видят бял свят преди да ги схрускаме :) Имах очи само за летенето на Митака, а това което видях накара и мен да летя. Както бе тръгнал да пропада и какво виждам- над старта. Сякаш всичко стана за секунди! Страшна радост :)
Не бях подготвена за прелета на Митака от 5-6 часа. На мен ми се струва адски изморително! Погледите ни бяха постоянно в небето. Благодарение на Венко имахме връзка с Митака и от време на време се чувахме. Също така май се и засичахме небе-земя :) По път имах възможността да се насладя на красивите гледки и места в България!
Когато се обади, че е кацнал сякаш си отдъхнахме, защото бяхме изгубили връзка. Беше кацнал в невероятна местност- Еленския Балкан до язовир Йовковци. Селцата са много китни, колкото и да звучи клише. После пържолки, бира и коктейли. Заспахме преди да сме сложили главите на възглавниците ;D
На следващия ден "Скалско" до Велико Търново. Старта- според мен не ставаше за делта. Вятъра въртеше. Един фал старт. И после успешно излитане. Всичко хубаво, докато не видяхме, че сме заключили "лебедката" ;D Оправихме се някак си и айде пак на път. Този по-кратък - около 3 часа. И височинен рекорд!
Благодаря на пилота, съпорта, компанията за приятното изкарване! Още не съм се "размотала", което личи по писането ;D Вижда се останала съм без думи ;D
-
Ето "ваденето" от Шуменския старт. Изглежда добре, а и Валето го е заснела. Тенкю!!!! Изглеждаше, че няма вятър, но явно термиките са го затискали, защото ясно се вижда, че има сериозно отнасяне. Сериозно, сериозно - 10 км/ч
http://www.youtube.com/watch?v=oY8gdUFkmC4
-
E-e, Nikola, mnogo hubav polet...vse nad krasivi mesta si poletial. Nad Pelister, posle pokrai Prespanskoto ezero, posle Ohrid. Bravo !!!
-
Vistinski denovi za rekordi 8)
-
http://www.youtube.com/watch?v=ZaGcGBSbFtI
Ето видео за допълнително нахъскване Ч-))) полета на Джон Дуранд, 11 часа полет, 761 км
всички условия са налице : супер крило, супер пилот, супер равнина, супер попътен вятър..а, да не забравим, и удобна сбруя.
-
Най-накрая намерих време да го изгледам. Жалко, че няма един кадър по време на глайд, но поне може да съпреживееш полета, благодарение на филмчето. През цялото време му гледам носа и се сещам как изгоря моя. Наистина е странно, тук в българия, от някакво стартче 200метра над земята, как се екипираш като за екскурзия в алпите - очила, балаклава, кремове против изгаряне, ръкавици, вода, радио, уреди и какво ли още не. Хората те гледат по фанелка и се чудят какво става. На сянка е 38 градуса а на слънце не ми се мисли. Накрая излиташ, а от тази височина шанса да не хванеш термика е доста голям. ... и така. Никола, супер полет си направил. Явно и при вас е имало доста термика. Добре си дошъл при нас на прелети, но имай предвид, че стартовете са доста обрасли, отделно и като терен не са много подходящи за делта. Но щом успях да излетя,значи стават. Просто има по голяма доза риск.
-
Днес беше добър запад, северозапад. За утре ще е още по-добре, с по-висока база от днес, вятър 6-7 м/с. Взимам К2-йката и към Пъстрина. Който иска да ми се обади, тръгване в 9.00. Време за рекорди :)
-
Успех ,Митак и малко късмет.И се надявам скоро да се съберем всички и да полетим заедно.
-
Благодаря Боби! Заформя се малко състезание, защото ще се съберат 6-7 делти по информация засега.
-
Вчера летяхме с Янчо от Пъстрина. Николай Иванов също беше оставил Сопот и беше дошъл на Монтанското добре познато хълмче. Имаше и други пилоти, като Ганчо от Враца и Г.Георгиев от Монтана. Към 11.45 вече бяхме на разклона за Пъстрина, условията бяха тръгнали така че се насочихме нагоре. Старта е хубав за делта, само има много камъни. За нещастие, докато оправях крилото ритнах леко един, и си нараних сериозно пръста. Бързо се приготвих и излетях пръв. Васи ми помогна за крилото. Леко качих на склон и започнах да търся термика. Имаше накъсани, а вятъра отвяваше на запад. Хванах нещо и го врътнах, но уви. Слабо качване и вкарване над склона. Реших да се насоча към другия край. Затънах доста, 100 м под старта. Усетих термика и започнах да я центрирам. Сега бях в по удобна позиция, защото отвяването ме носеше обратно към старта. Първо я въртях на осморки, защото склона беше близко. После вече я центрирах и над старта бях на 1200 ASL. Започна пак да ме вкарва навътре, оставих тази термика и тръгнах срещу вятъра за нова. Пропаднах до 1000 м. и усетих следващата термика. Беше добра и с нея вече качих 2000м. и тръгнах на ппрелет. От там термика след термика, когато полетях надолу и си харесах място за кацане. Дали бях минал и 40 км. На 100тина метра хванах друга термика, която ме изнесе отново в базата. От там вървеше горе долу добре, но на 80-тия километър отново ме свали низходящо. Този път кацнах близо до село Ъглен. Няма подобрен рекорд, но пък едно хубаво прелетче се заформи. От този полет 90 км и 3 часа във въздуха. В общи линии крилото ме спъва доста. С това крило може да стане добър прелет в силни условия, а и трите полета са горе долу в слаби до средни.
-
Освен и аз да направя един преразказ по преживяно...
Интересно нещо е човешкото съзнание - може би най-интересното нещо изфабрикувано от природата...или Бог...или извънземните...или от мишките ( по стопаджийски ).
Интересно е как съзнанието на всеки възприема едно и също нещо по коренно различен начин. Как възприятията на съзнанието, активират желанията, а от там волята си казва думата ( понякога и инатът се включва в екипа )
Отвлечено го подхванах... та връщам се към идеята ми за съзнанието. Нещо, което за моето, за съжаление, понякога доста мързеливо съзнание би изглеждало абсолютно невъзможно и обречено още от самото начало, за човек с различен механизъм в кутията се явява съвсем реално и постижимо.
Това лято се яви доста активно. В общи линии прибирането в София е рядкост, а физическото натоварване предъвкано през, както вече споменах, понякога мързеливото ми съзнание дойде в предоволни количества.
Та след едноседмичен престой в Гърция с ежедневно летене дойдоха дни за ходене на Витоша, обучение, пътувания из страната по работа, отново летене от Витоша... А с ангажиментите за работливите модели съзнание идват и купища нови идеи. Дори понякога скоростта на производство на идеи надхвърля многократно възможностите за осъществяването им ( дефект на партидата ).
И така след ден прекаран половината в път, останалата половина в летене, дойде ден за ходене на Каптажа, след него се нареди ден за тандемни полети от Витоша - не един, а два...А съзнанието си работеше ли работеше, взимайки добра преднина пред екипа по реализацията.
И както чакахме за поредния тандемен полет работливото съзнание взе решение: През нощта заминаваме за Шумен с цел подобряване на националния рекорд за прелет с делтапланер! "Ама как така? Искаш да ми кажеш, че ей сега трябва да се прибера, да си събера багажа и отново да замина???" Ужас и безумие. Мързеливите съзнания не можем да реагираме толкова бързо...Оо не, не...Е не, ама ДА. Съпротивата ми явно беше пробудила състраданието на работливото съзнание и на мен се падна привилегията поне да се наспя и да тръгна на следващия ден заедно с теглещата система и Кире :)
Идеална за пътуване температура от 40 градуса по Целзий, половин литър кафе с мляко и припяващо радио съпътстваха жуженето ни в посока Велико Търново. Какъв всъщност беше плана: Венко, Митака, Валя и Маги вече бяха пристигнали в Шумен, посетили старта на Невша ( с гръбен вятър ) и взели решение за излитане от Шуменския склон. Аз и Кире с лебедката ( Нисан Микра автоматик модифициран от работливото съзнание и превърнат в 2 в 1 ) трябваше да пътуваме посока Велико Търново и там да изчакаме напътствия. По прогноза се очакваше вятър с посока Изток - Североизток, а с него и Митака да прелети на запад. Съответно ние да чакаме на половината на пътя, приседнали на хладно в някоя кръчма в компанията на Светльо.... еееххх мечтиии. НемА кръчма, видяхме Светльо за по едно здрасти и се отправихме към Омуртаг където ни чакаха Валя, Маги и Венко с буса, радиостанции и всякаква техника. По последни данни Митака прелиташе по-скоро на юг, след това се оказа някъде над нас, а след това в посока Търново...кратък брифинг на крайпътна отбивка и хайде по конете! Отново напред...или пък назад май се пада...въпрос на възприятие ;)
Пак се озовахме в Търново, но тотално изгубили комуникация с пилота. Нямаше връзка по радиостанцията, а телефона изключен. Естествено тук отново дойде ред на съзнанията да започнат според модела си да рисуват най-различни сценарии. Никой не си го призна, но по угрижените физиономии се подразбираше, че нарисуваните картини не са много розови. Венко като врял и кипял в радиовръзките ни поведе към най-високата точка наоколо - Арбанаси. И след няколко пъти "Митко, чуваш ли не Митко?" се оказа, че Митко чува, а след малко дори се обади и по телефона. Беше кацнал в Еленския балкан. С помощта на GPSа го открихме сравнително бързо, по залез на една нивичка в планината.
Последва стандартната процедура по прибиране на такъмите, след което се отправихме към село Гърдевци и една прекрасна къща за гости....Еми какво да ви кажа - Баня с топла вода...чисти дрехи...и барбекю на двора. А как се виждат звездите в тези планински селца....все едно ще протегнеш ръка през кристалния въздух и ще ги стигнеш. Всъщност някои от нас бяха толкова изморени, че дори ръката си не можеха да протегнат.
Равносметката за деня: 105 км по права линия прелетяно разстояние и 5часа и 36 мин полетно време. ( чак се чудя дали физиката на мързеливите съзнания би издържала такова нещо )
На следващия ден добре отпочинали закусихме с диня и кафе...инрересна комбинация. Телефонна консултация с нашия главен метеоролог Даниел и решение за излитане от Скалско ( до Габрово ) или изтегляне с лебедката от летище Поликраище. След още един бюлюк телефонии се озовахме на старта на Скалско заедно с Обрешката ( пара пилот, наш любезен домакина на х. Божур и най-вече готин човек ) След нас на старта дойдоха Дидо, Момчил, Светльо, Пламен ( ако съм пропуснала някой извинете )
А старта... нямам думи. Идеален за пара и безумен за делта! Без почти никакъв наклон, след което отвесни скали. От скалите надолу въздушните потоци се усилваха и изтичаха през една фуния създавайки турбуленция и завихряне от дясно. И ето тук моето съзнание би казало: " Хубава разходка си направи до тук, сега си вземи крилото и се върни обратно" Но аз съм си страхлива явно. Митака разпъна и излетя. След един фалстарт и с помощта на Момчил и Венко като ветропоказатели. А за нас наблюдаващите освават няколко години по-малко живот. Поне за мен това си беше много страшно, а по възгласите на Валя мисля, че и на нейната глава има няколко бели косъма в повече. Склон, термика и отпътува.... силният северен вятър по прогноза предначерта задача по посока Ивайловград.
Минахме прохода Шипка и се отправихме към Стара Загора. По пътя се разделихме с Кире, който промени курса към морето. Около Стара Загора прелитащият се обади да съобщи, че е кацнал не къде да е ами до ябълковата градина на Милен :) Умората си беше казала думата. Не съвсем удобната екипировка, малкият размер на крилото и недостатъчната му скорост бяха причина за прекомерното физическо изтощение. Моето съзнание ражда асоциацията с това да спиш на легло, което ти е съвсем малко по-късо отколкото трябва. Дори лекото свиване на краката води до постоянна тъпа болка, която те тероризира цяла нощ, а на сутринта си смазан. Представям си какво е да летиш с къса сбруя...двойно по-гадно.
И така след кратка среща с Милен, Мирка и малкия Никола поехме отново на път. Аз с Микрата към Казанлъшко, а цялата останала група към София. За мен се очертаваха няколко чудесни дни почивка на любимата ми вила със семейството и кучето :) Откъсване за известно време от летящото ежедневие, посрещане на изгрева с йога на двора, готвене и грижи за импровизираната био градинка с домати и подправки...голям кеф.
Интересно нещо е човешкото съзнание...това което моето би възприело като почти невъзможно, а реализацията му като подвиг на собствената воля и повод за гордост, работливото съзнание възприе по-скоро като разочарование и не достатъчно добро представяне. А това само го амбицира да постигне повече и да опитва отново и отново...
Слава Богу, че дизайнерите на съзнания са създали различни видове!
-
Василено, ти си талант !!! Cтрахотно писание...това трябва да го сложите на челна страница със снимки...напълни ми душата. Ха-ха, "работливото съзнание"..излезе му нов прякор . Този психологически увод ми напомни малко за един разказ-шедьовър на Джеймс Търбър...мисля че се казваше Разрушителните сили в живота. ( "Destructive forces in life") има го в превод на български в книгата "Панаир", най смешното четиво на което съм попадал
http://downwithtyranny.blogspot.com/2010/01/thurber-tonight-let-your-mind-alone.html
-
;D голям талант няма що :) ще намеря непременно книгата за да прочета, че ако се пробвам да го изчета на английски и си го превеждам в момента ще загубя удоволствието от четенето.
Ей една снимка, която не можах да сложа вчера
(https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/488173_3951525821198_428408339_n.jpg)
-
Васи, наистина написаното увлича и пресъздава атмосферата, благодарности за което!Мисля си, че с едно крило по размерите ти Митак резултатите биха били задоволителни дори и за теб.Макар, че 5 часа и половина полет си е подвиг.
-
+1 Подходящото крилце вече е факт. Е, не е Т2С, но е пак на една от най-добрите фирми в бранша. Litespeed S4. Щом Корина лети с подобно. Много интересно, че нейното е с мачта. Краси, имаш ли идея какво се случва? Специална изработка....?... но това е друга тема.
Повода по който пиша тук, е че 09 и 10 септември отново предлагат условия, в които може да се направи много добър прелет. Вече денят е по-къс и се смалява с всеки ден, което затруднява подобряването на националния рекорд. Та за утре северен вятър, за вдругиден източен. Давайте предложения и да се комбинираме в прелетите. Който иска, може да участва и като наземен екип, като пилот, или само за компания.
-
Как ги виждам нещата:
Вариант 1: София Самоков благоевград София
Вариант 2: София Самоков Хасково и т.н.
Вариант 3: като вариант 2 но пред плана планина, северно..тук е проблема с трафика на самолетите, но не е необходимо да се прелита Боровец.
-
http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/4272 (http://forum.skynomad.net/leonardo/flight/4272)
По късно ще напиша малко за прелета :)
-
Качихме се с Васи и Боби. Имах малко работа по крилото, та затова тръгнахме по-раничко. Но все пак времето мина бързо. Реших да ходя към към Лозен, от там Хасково и към 13.30-14.00 излетях. За да усетя условията пуснах към Копитото. Така щях да увелича и прелетяната дистанция. Вятъра беше около 3 м/с. Термиките накъсани. Малко трудно извадих към 2200 и пуснах към Герман. Там има площадка за кацане а и Каптажа ми е наблизо. Още над Панчарево пак ме подпря качване. Пак надробено, но полека лека спечелих височина. Бях над Герман, огледах се зад чичо Янчо и за облачета, които да ми подскажат накъде да тръгна. Беше синьо, затова реших да изчакам. След малко цъфна едно кумулусче над лозен и отпраших към него. Работеше а се появиха и още кумулуси, дори в равнината. Проблема тук беше трасето на самолетите, така че гледах максимално бързо да се изнеса. На края на лозенска планина набрах максимално височина, малки теренчета за кацане и една огромна кариера ми дадоха смелост. Там вече по добре оформени термики и ето, видях Ихтиманското летище.Но облаците водеха към Боровец в северната част на Рила. Бях високо и взех правилното решение, да се доверя на облаците. Изцедих ги докрай, а те взеха че изчезнаха. На изток изглеждаше доста инверсионно, което значеше, че трябва да държа високо. Обаче някак си долината на Долна Баня и Костенец ме влечеше с равните си ожънати площадки, а северните неогряти склонове на Рила мрачно ме отблъскваха. Да но северния вятър явно набиваше термиката от долината в склона и от там право нагоре. По планината бързо преминах, като се наслаждавах на гледките, особено язовир Батак, Милеви скали. При Пещера видях, че като цяло прелетната ми скорост не е много бърза и реших да прекратя полета, като кацна на максимално удобно за прибиране място. А и вятъра беше обърнал североизток - насрещен. Пуснах на глайд и след Пазарджик приземих. Васи след минути беше при мен, благодарение на Live Traking - а който ползвахме. Тя знаеше всеки един момент къде съм. Полезно :)
-
Това е излитането на Митака от Комините
http://www.youtube.com/watch?v=hsVqqOMSHDc
-
Благодаря Боби!
В общи линии денят доста намаля и доброто време за прелети отмина. Догодина пак. Ето и кратко обобщение на по-добрите полети.
(http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/578483_10151039670347984_939677675_n.jpg)
-
На моята страница съм дал една таблица
http://sexyfly.dir.bg/_files/5372296.pdf
вече на няколко места публикувах съобщения, че постижението да Димитър Халачев, трябва да бъде признато за национален рекорд
http://forums.shumen-xc.org/index.php?showtopic=2358
-
Рекордите би трябвало да се регистрират към БНАК. За момента това не се прави, тъй като не е свързано с финансиране :))
Мисля, че от таблиците които си се постарал да направиш, всеки има какво да научи и са интересни. За жалост, летящите в България сме малко. Извинявам се за песимизма.
-
Това което мога да направя е в сряда, на събрание на УС на БНАК, където ще предложа информацията за рекордите да се публикува и обновява в сайта на БНАК :)
-
Качихме се с Васи и Боби. Имах малко работа по крилото, та затова тръгнахме по-раничко. Но все пак времето...
Mnogu dobar let, bravo. Gledam novoto krilo zncitelno go podigna motivot za letanje i toa me raduva. Bravo i za Vasi i nejzinata zemna poddrska. Dolgite XC letovi se nevozmozni bez soodvetna zemna poddrska. Toa dobro go znaat XC pilotite.
Pozz od Ohrid
-
YES!!!!
-
Няма какво да отварям нова тема! 2013 продължаваме с опитите за подобряване на рекорда. В началото на тази година рекордът беше подобрен от руския пилот Николай Малков. Бих характеризирал полета му като рисков, тъй като прелите над Мъглиж без възможност за приземяване навътре в Стара планина. За късмет на всички намира термика и продължава полета, като прелита по права дистанция 162 км, което е най-дългия прелет в България с делта. Никола е млад пилот с много добри качества, лети от 4 години. След участието му на състезанието Блаканска купа 2013 сподели с мен, че си е променил завинаги погледа върху делтапланеризма и че е научил много от това състезание.
Следващите дни са със северозападен вятър и добра база. Мисля 22-23 юли ако прогнозите са добри да направя прелет от Пъстрина на изток. Който има възможност и желание да се включи, да казва по-скоро да направим лесно организацията. ::)
-
Днес от Витоша, пък до къде... ще видим! След окончателно преглеждане на прогнозата и други фактори, мисля да опитам пак маршрута покрай североизточна Рила и Родопи като целта е 200+ км.
-
Митак!!? Още ли спиш? Чакам коментар/анализ! Тук в Гьопсата само разнасям крилото по стартовете и гледам какво правят параджиите.
-
Честитки за летот. Сигурно касно се имаш прибрано дома така да е оправдано ако уште спијаш :)
-
Мерси, мерси, радвам се, че има делтапланеристи които се интересуват наистина от летенето с делта. За полета да Ви призная, очаквах маалко по силни термики, а следобед времето стабилизира и съвсем отслабна. Още с излитането бях решил да ходя на изток, въпреки, че няколко дни планирах полет към Гърция, през планините на юг. Усещах притеснение от големите планини и още не чуствам времето дотолкова, че да мога да му се доверя и да се юрна из планините като Ясен Савов. Затова и избрах маршрут, който вече бях летял.
След излитането имах връзка с наземния екип и това ми даваше допълнителна сигурност. Но ваденето беше бавно и трудно. Тръгнах от Витоша преди да съм се ивадил в базата. Имаше облаци, но в моята посока беше синя дупка на 180 градуса. Към самоков въртях всяка термика и гледах да се държа високо, но прелитайки към Долна Баня с километри нямаше нищо. Бях си харесал накакво селце за кацане, където пътя се врязва за Боровец, но от там с една термика се изнесох в планината. Слаби термики с малко турболенция от време на време. Във височина вятърът беше около 5 м/с, но отнасянето на термиките беше слабо. До Ветрен дол се крепях лесно в базата, но изведнъж времето отпусна. Нито в планината, нито в долината имаше кумулуси, а славно губех височина. Към Пазарджик разкопчах ципа и влязох в разчет за кацане 100 метра над терена, когато видях шумулящи листа на дърветата. Минах от там и започнах да въртя раздробената термика. Губех я често, но от долу терена и шумящите дървета ми подсказваха къде е. Лека полека отново бях в базата на 2600, ципа закопчан, а полета обнадежден. Над Пещера и Брацигово се присетих за Кочеви, и че ако кацна там ще има бира :) Минах на 2500 и бирата остана за следващия път. От там до Асеновград беше приказка, големи и мазни термики 1м/с ме отнасяха сигурно в базата над върховете на планината. Така хубаво беше, но дойде Добростан с добре огрятите си отвесни западни каменни склонове. Бях сигурен, че ще има термика, но пропадах и нямаше нищо. Подминах Добростан и след като излязох от низходящото на планината, имаше слаааба термика, която помъчих, но в последствие се отказах. Избрах си място за кацане, а след 15 мин при мен дойдоха Венко и Васи със студена бира. Разчитах на по силен термичен ден, не толкова на вятъра, но колкото толкова. Следващия път - повече :)
-
Браво, за полета, браво и че си успял да се извадиш.
-
Браво Митак аиде другия път заедно пък аз ще ти кажа къде да се извадим при Добростан
-
Браво, Митак! Следващия път по-добри условия и ще минеш 200-така :)
-
Евалата машино!Начи вече втори пит прелиташ над моето село.Добър прелет, имаш форма значи е въпрос на време да уцелиш перфектните условия.Колко километра е?
-
Браво-o-o !!!, Митко, супер прелет си направил. Я пак кажи има ли добри делтапланеристи в България ? ;)
Пожелавам ти да подобриш и този рекорд още тази година ! Разкажи малко повече , а ако сложиш и снимки, ще е още по-добре.
P.S. По пътя случайно не срещна ли някое летящо заднешком хромо джудже ? ;D
-
Админа!!! Смени думичката "МЕРОПРИЯТИЕ", че ми навява спомени от М.М. ; С. Б. и най-вече "ОСО"!?!?
-
А бе и аз отдавна се канех да му кажа същото...ама му е простено, не е живял много по комунистическото време и не прави разлика . Добре че му напомни, Ники !
-
А с какво да сменя думичката "мероприятие".. За мен е просто дума и не ми навява нищо. А парапланеристите, в частност Ники Велев отново дигнаха летвата на 313.9км.
Ще продължавам да дебна време и да ви информирам за намеренията ми. Васи също иска да се пробва на отворен прелет вече :( Конкуренция сериозна!
А какво мислите, дали е по добре да се дръпне веднага една дълга дистанция 300+, или стъпка по стъпка и да има развитие в бъдеще?
-
Вдигай летвата, пък който може да я прескача...
-
Ахахахахахха Васи - конкуренцията :D с крило от History Channel :D и нулеви способности хахахаха....
Васи иска да си прелита пък до където стигне :)
-
Хей, моя приятел Данчо Пенев ( Елемент ) току що прелетя 300 км с крило, което има качество около 10. На Васи древното крило и то е там някъде, така че не е невъзможно...
-
Като има вятър, важно е да се крепиш във въздуха, пък с какво - няма толкова значение. Дебна време за Пъстрина! Братле???
-
Обаче идните две седмици няма западен вятър по прогноза, а деня намалява вече доста бързо. Дали ще пусне временце тази година за прелет на изток?
-
Ходи на Шумен, не се мотай...виж, Ники Велев казва че още става :)
-
За да тръгна към Шумен, трябва организация и още пилоти. Един човек да ни прибира и до 4 пилота. Аз съм за, но сам няма да тръгна. А желаещи с възможности много няма. Гледам Ники прави добри прелети последно време, но не знам как е със свободното време. Милен и той би могъл да се включи... Васи и тя.