Форум за ДЕЛТАПЛАНЕРИЗЪМ на DELTACLUB.BG
Делтапланеризъм => Делтапланеризъм => Темата е започната от: million_miracles в Декември 11, 2011, 14:24:15 pm
-
Какво бихте взели със себе си, ако решите да се качите до старта без кола и чужда помощ?
-
хубаво червено вино, повечко. или водка с червен хайвер, достатъчно. пък вие носте каквото си искате!
-
Зреден телефон, предварително уведомени хора къде си тръгнал, вода, плодове малко ядки.На кацалката поставяне на ветропоказател предварително.Някакви пособия като леки инструменти и най важното ангела хранител.
-
Сам не тръгвам... !!!
-
Сам не тръгвам... !!!
Аз ще дойда с теб.
Краси е прав, макар че темата засяга други неща. Прави ми впечетление, че не носим животоспасяващи неща, защото ходим да летим заедно.
И все пак си мисля, че за едно такова донякъде приключение и предизвикателство е много важно надежден нож на първо място.
Като старт фиксирам Витоша - Комините!
Стани, за плодовете и ядките ще те послушам задължително
-
??? брех голям ентусиазъм ще да ме е подгонил, че да тръгна от тук за комините без кола, че и без някой с мен... Като цяло съм с четирите крака за предложението на Чичо :P
Ако обаче наистина предположим, че е възможно да ме хване социопатията и автомобилофобията бая багаж ще взема:
- На първо място ще си сглобя колелца със сравнително големи гуми, плесвам делтата отгоре им и Напред с влачене ! ( Да няма да се блъскам да нося я!) А и с подходящото количество ластичета за стягане ще мога да си влача и останалия багаж отгоре
- Дрешки ( кой знае къде ще замръкна то си е път ), че и спалния чувал ако може
- Вода и нещо за ядене
- Нож със сигурност! стабилен
- телефон, а по възножност и радиостанция.
- запалки, кибрити и всякакви други пиромански инструменти.
И сега да преминем към съществената част: - пинсета, пила за нокти, 2-3 броя лакове, спирала, фон дьо тен,"хеър екстеншъните", нормално и увеличително огледалце, пудра и поне три чифта черни очила.
;D
-
Мислех да напиша за аптечката за първа помощ, която мисля всички е добре да формираме в сбруите си.Инак обикновенно разчитам на тази в колата.А е добре и да се имат някакви познания и хладнокръвие за реагиране в ситуация на инцидент.Имахме подобен курс в казармата за обработка и първа помощ при случай на нужда, както е и при курсовете за кола в БЧКато.
А хубав нож видях в магазин за туристическа екипировка.Така закривен, както е удобен за бързо рязане на въже и с удобен калъф.Цената му беше май трицифрена сума.А рекламно лице на фирмата е тоз дето го дават се че уцелява във всяка ситуация и диво място по Дискавъри.
-
И сега да преминем към съществената част: - пинсета, пила за нокти, 2-3 броя лакове, спирала, фон дьо тен,"хеър екстеншъните", нормално и увеличително огледалце, пудра и поне три чифта черни очила.
Хе-хе, това е яко ;D
Всъщност във въпроса на Митака никъде не се казва че като се качиш на старта с делтата, непременно ще летиш. Може да си я разпънеш като палатка, да пази сянка и да си седиш кротко под нея и да си пиеш пиенето. Знам за подобни случаи( без пиенето)...застават на старта, слагат ветропоказателя и се излягат на тревичката и не летят. В този случай мнението на Чичов е най-валидно.
-
А за сянка надали ще свърши работа, щото стуууд. Чакам да падне сняг, за да стане по-красиво и тръгвам. За целта ще си подготвя спортен олекотен калъф за крилото, такъв като на Стани. Винаги му завиждам за калъфа, нищо, че аз съм му го правил :))) Друго важно е, че багажа после трябва да се събере в джобовете по сбруята. Много ми хареса идеята на Васи за колелцата и мъкненето. Виждал съм по състезания да носят със специална количка на аерогарата крилата, но не се бях сетил, че учебните колелца за приземяване могат да свършат работа с някакво приспособление при катеренето нагоре.
-
Младежи-и-и, личи си че сте младо поколение, "откривате отново велосипеда."
Навремето Денис Пейгън имаше една статия в списание, в която показа скица на същото нещо...просто сгъваш крилото, но оставаш триъгълната рамка несгъната, с колелцата. Останалото се връзва с коланчетата и така...нарамваш другия край и влачиш. Но то и влаченето не е лесна работа, а и колелцата типично не са с добро лагеруване, така че не е приятно занимание. По-добре ракийката и кисело зеле с червен пипер и олио. Наздраве ! ;)
-
Да моето калъфче за делтата е един път тъничко, лекичко и се скатава в малък обем.Носенето не е лоша работа, когато се прави редовно.Значи по пътя към старта да земем със себе си и добрата физическа форма и кондиция, те ще са ни добър помошник.Сега студените месеци е добре и термус с топла течност, запалка и малко калорична храна понеже в студ се разходва повече енерджи.Това може да са сушени плодове или стафиди те бързо се усвояват с минимум разход на енергия за преработката им.Ако пък има мед той е върха на сладоледа защото ако се задържи по дълго в устата част от енергията му направо се приема и храни мозъка моментално.А както знаем храненето на мозъка е винаги приоритет на организма.За друго има няма за главния комп задълже даже ако е и за сметка на разграждане на други части от организма.Важна е и качествената екипировка и познатата ни добре.Не е добра идея сами да облитаме нови части от екипировката.
-
;D Краси, всичко съм измислила :D е може би почти всичко - първо трябва да го направя и после да видим дали ще върши някаква работа или директно ще се разпадне :D
Стани вика , че носенето било хубаво, ама да си кажа честно дори не мога да си представя да занеса делтата до горе, без трайни физически повреди за гръбнака и други чарколяци. С мойте 50 кила и делтата 25 + багаж (дрехи, храна, вода) и сбруя и каска (общо ми се струва че ще минем 35кг, като се има предвид , че само сбруята ми е 8кг ) тоя път от Манастирски ливади до Комините или ще го взимам една седмица, което обезсмисля начинанието понеже след мен ще трябва да върви една мини зарзаватчийница за да не умра от глад :-[ ИЛИ това ще е последното титанично усилие в живота ми.
Е, знае ли човек, може да се извъдя по-кораво копеле отколкото си мисля, ама все пак не смятам да опитвам... :) Който няма достатъчно сила гледа да се изтарикати по някакъв начин...Големи гуми са му цаката. и Дръжка на чохъла, ама в края за да е по-удобно да се влачи. Дори бих си направила една вързунка за през кръста ( полезен опит от всекидневното едночасово влачене на куче) за да мога да си прибера ръцете да не замръзват ;)
И тъй де :) аз съм силно за предложението на Чичо!!!Вино и хайвер. Пък и киселото зеле не е зле :)
-
Леле, като чета се чудя, как ли мъкнете цялата къща със себе си ;D Ако ще трябва да бъдеш сам с делтапалнер до старта не трябва ли да вземеш само най-необходимото?! Нали после някой трябва да обира след теб по старта ;D Понеже гледам от романтичната страна на нещата- ако аз бях делтапанерист щях да си взема крилото и сбруята. Ама не съм за това нищо не мога да кажа по въпроса :P
Беше ми интересно да чета постовете :)
-
Ей това с препаската за кръста е добра идея, но по ми се нрави да е горе през раменете някак като раница.
-
:) да и аз съм си мислила за през раменете, но тогава не знам как ще трябва да изглеждат точно презрамките. Понеже ако делтата се вдигне прекалено на високо от едната страна- все пак гумите няма да са чак толкова големи за да я повдигат достатъчно от другата и има вероятност да се влачи. Другия вариант е да се направят така гумите, че да се слагат точно на края на крилото, но тогава пък приспособлението май-май ще се усложни и няма да е само една тръба с гуми, което от своя страна ги прави трудни за взимане като се качиш на старта и трябва да си събереш такъмите.
-
Иначе на мен за колелата концепцията в главата ми е такава. Малка тръбичка и на нея гумите. С велкро се закача към края на делтапланера. Към края на крилото с колелцата се прикрепя отдолу и сбруята с багажа. Хващам от другия край крилото и нагоре. Но това важи за път, най добре асвалтоф. После преди полета, колелцата си застават на рамката, а тръбичката в сбруята.
А какъв маршрут ще е по-добър. По пътя или под лифта..или смесено.
-
асвалтоф ?
Може би имаш предвид асфалтов ? ;)
Под лифта забрави...веднаж съм слизал пеш под лифта и пътеката става много тясна и стръмна на места...
-
Е асфалта е много по-добре естествено, въпреки че ако трябва да има сняг, трябва да издебнем да не е опесъчавано и да не е хвърляна сол и луга, че ще е една шльокавица. Иначе ще е гадно и за гледане. Краси е прав за под лифта - безумно е за минаване понякога даже без делта, пък камо ли с нея и то зимата. Ама все ще има едно две минавания през гората за колорит.
-
Ако вървиш по пътя само, излиза към 16 км ходене нагоре, което прави към 4 часа ходене. ако съкратиш посоката, може да стане 8км, дори 4-5 км, но вървиш в разни трудни и стръмни пътеки, където колелцата няма да помагат, дори ще пречат. Що направо не си го нарамиш и да си ходкаш, като толкова искаш. Аз си спомням навремето сме качвали Чепъна за 20 мин, с крило Змейче и сбруя с наколенки. Ама бяхме млади и силни и здрави. А Витоша, през зимни условия, малко ми се вижда мазохизъм. Може би ако крилото е Фалкон, 22кг, сгънато на късо, и ако имаш компания да не ти е скучно, за 3-4 часа да се качиш. Но наистина, през зимата много от възможните пътеки и маршрути стават невъзможни.Аз затова откога говоря че искам крило 16 кг, сгънато на 1,50 м. С такова нещо може да се ходи навсякъде, става почти като парапланер. А което е най-смешното, като си помисля, навремето нашите крила самоделки бяха такива. Още ми е пред очите едно от първите събирания на Червен Бряг,1979, Иван Ангелов си разгъваше пакета на крилото , с тръби на втулки, 32x2, нещо от сорта, и тръбите бяха по-къси от 1.80. Бярно, отнема към 30 мин да се сглоби, но за носене на гръб е перфектно.
-
Е Краси, страшна снимика си щракнал.
Пътат догоре са павета, което пак не е идеален вариант за гумите. Може би до Бай Кръстьо по пътя и от там нагоре под лифта и то ще си покаже. Само по пътя ще е тъпо. А и въобще не го виждам да стане за един ден. Според мен ще има преспиване и допълнителен проблем ще е "Баба Меца"... примерно. Да не говорим за Кумчо Вълчо огладнял през зимата.
-
Да, май зачестиха срещите с мечка във Витоша.А колкото до вълк два пъти сме виждали и лисица онзи ден е срещнала Екатерина, но те не са страшни.Иначе таз година бях на циркуса от седемте езера в Рила.Там над езерата има един хребет от които бих летял с голямо удоволствие защото е с голяма денивелация а долу са едни безкраини поляни е склона е достатъчно стъмен за реене а в същото време плавно се спуска надолу абе като огромна ски шанца.Ако е ходил някои там го знае по пътя за връх острец и долу се вижда също и хижа Иван Вазов.