Форум за ДЕЛТАПЛАНЕРИЗЪМ на DELTACLUB.BG
Делтапланеризъм => Безопасност и техника на полетите => Темата е започната от: million_miracles в Май 20, 2010, 18:30:12 pm
-
За малко да отворим и раздел инциденти във форума, но слава богу се разминахме. Два срива имаше във втора група, начално ниво от един и същи ученик. Резултата е счупено бедро на учебното крило.
-
Значи колкото е по-силен вятъра във височина, толкова като е по-силно изразен градиента.Така и аз почти сринах крилото си благодарение на тоз закон.Но вече знам запас от скорост на кацалката!
-
http://www.youtube.com/watch?v=rK50XY5v7Ps&NR=1
Нека коментираме това приземяване.Аз лично мисля, че той си караше крилото на сривна скорост в завоите и нещо разчета за кацане беше некачествен.Още от далече мисълта с разчета трябва да е готова.
-
Според мен заспа или го направи нарочно. То даже нямаше и опит за изправяне.
-
Не-е, не виждам как това би могло да бъде нарочно...да се навреш в блатото ей така, за шоу...Просто си направи грешка в пилотирането...не можах да видя много от сцената наоколо, за да преценя защо и как, но има случаи когато в желанието си да избегнеш нещо, попадаш на друго нещо.Този пилот споменава в коментара си, че е искал да избегне дървета.
Спомням си един случай на кацане на сравнително ограничено място, за да си осигуря повече место за приземно планиране, направих завой много ниско над едно голямо дърво, дъб...и поради прекалената близостт крилото хлътна точно където не трябваше,( явно имаше турбуленция точно зад короната на дървото) и закачих дървото и оттам завой и бух, в дървото. За щастие нямаше повреди нито на крилото, нито по мене, но си ми беше обица на ухото.После Чичов кацна на същото място без проблем. А аз имах нужда от брадва, за да сваля крилото. Просто трябва да се имат предвид вятъра, градиента, препятствията и турбуленцията , която те създават...но всичко идва с опита. Има разбира се и неща които възникват толкова внезапно, че просто няма време да реагираш, и реагираш доколкото времето ти позволява да вземеш решение.
Интересно е да се загледа лентичката на предното въже как се мести и накъде сочи. По нея може да се прецени накъде се движи въздушния поток под крилото. В повечето време лентичката беше леко наляво, а малко преди срива беше доста наляво и в последния момент се изправи.
-
Срива при RIGIT крилата е внезапен:
http://www.youtube.com/watch?v=f4X7hHA_GP4
-
"Срива при RIGIT крилата е внезапен:"
Може и да не е толкова внезапен,ами да иска малко повече скорост такова крило.
Този като си преобразува скоростта във височина,май помисли че е хванал качване и не придърпа рамката в горна мъртва точка,и си се срина.... ::) -Каза опитния ,дългогодишен делтапилот...
;D
-
Срива се без признаци, защото няма усукване на крилото, както при делтата, където срива настъпва от центроплана към краищата. Затова пилотите на самолети непрекъснато си гледат скоростомера, а ние детистите си фъркаме по усет. Когато започне да се срива центроплана, крилото още лети, а ние усещаме, че нещо не е наред, а рамката ни натиска. Делтата е с по голяма надлъжна устойчивост от риджит крилата.
-
Цитат:Срива се без признаци, защото няма усукване >:( на крилото, както при делтата, където срива настъпва от центроплана към краищата. Затова пилотите на самолети непрекъснато си гледат скоростомера, а ние детистите си фъркаме по усет. Когато започне да се срива центроплана, крилото още лети, а ние усещаме, че нещо не е наред, а рамката ни натиска. Делтата е с по голяма надлъжна устойчивост от риджиD крилата.
Риджид крилата си имат усукване, просто е по-малко. Затова си помагат с хоризонтален стабилизатор и флапс. Този модел обаче е ранен модел и няма стабилизатор ( но си имаше флапс). Между другото, делтакрилата от новото поколение, при натегнато VG имат също доста малко усукване и също са склонни по-лесно към срив когато летят с натегнато VG. Затова в инструкциите им пише да не се летят в турбуленция с натегнато VG.
Поради това не бих се съгласил с твърденията на Митко. А колкото до пилотите на самолети, ами те си имат стабилизатор също, и при тях също има известни признаци за предстоящ срив. Дали един дизайн на летателен апарат е стабилен или не, зависи от много неща и затова не би трябвало да генерализираме делти спрямо риджид или самолети. И при едните и при другите има модели, които са много стабилни и обратно, много нестабилни.
Я виж този Еърбус дали няма усукване на крилото, как ти се струва
(http://flyawaysimulation.com/media/images8/images/airbus-a380-landing.jpg)
Вярно е че при някои модели самолети е трудно да се усети предстоящия срив и дори са измислени устройства за мерене на ъгъла на атака и предупреждаване за срив.
Специално за този риджид модел на видеото, бих казал че е може би грешка на пилота в комбинация с не-особено стабилно крило ( мисля че модела е на Гугенмос, бог да го прости). Начина му на суетене на старта ми показва че беше неуверен, ходи напред, назад, ослушва се...не беше наред.
-
Простичко ти отговарям - пусни делтапланера :) пусни и самолета, да летят сами. Кой ли има по-голям шанс да продължи да лети? Устойчивост и стабилност - синоними, но с малки разлики. Друг е въпроса, колко много разновидности и допълнителни системи има на летателните апарати, но разглеждайки обобщено основните им свойства могат да се генерализират.
-
Я виж този Еърбус дали няма усукване на крилото, как ти се струва
(http://flyawaysimulation.com/media/images8/images/airbus-a380-landing.jpg)
Вярно е че при някои модели самолети е трудно да се усети предстоящия срив и дори са измислени устройства за мерене на ъгъла на атака и предупреждаване за срив.
За какво усукване става въпрос, за геометрично или за аеродинамично,.? Или имате предвид усукване в резултат на натоварване на крилото? Мисля, че проблема със срив се решава лесно. Това според мен си бе 100% грешка на пилота.
-
Усукване на крилото по напречната ос при делтата я прави устойчива по време на полет(надлъжна устойчивост). Различният ъгъл на атака в различните надлъжни сечения, както и стреловидноста на крилото създават една зависимост на изместване на аеродинамичния фокус по протежение на кила, тъй - като аеродинамичната сила се променя при различните ъгли на атака. Зависимоста е е най-вече между ъгъла на атака и скороста на крилото във въздушния поток. Учебните крила са по-усукани и от спортните, следователно по-устойчиви. При увеличаване на ъгъла на атака започва да се срива от центъра към краищата. Тъй като краищата са изместени назад и в тях аеродинамиката все още работи, за разлика от центроплана, който вече е в сривна скорост, то крилото противодейства и се опитва да намали ъгъла на атака, което автоматично води до увеличаване на скороста и връщане на аеродинамичната сила в центроплана. Получава се една везна между центъра на тежеста и аеродинамичния център. Когато крилото е центровано центъра на тежеста съвпада с този на аеродинамичния център и крилото е в покой и лети с определена скорост, везната е в покой. При намаляване на усуканоста, се намалява и устойчивоста. Няма усуканост, няма надлъжна устойчивост и срива настъпва едновременно по цялото крило, следователно е по непредвидим.
-
Можеше и на по-твърдо да падне 8)
http://www.youtube.com/watch?v=rK50XY5v7Ps&NR=1
Нека коментираме това приземяване.Аз лично мисля, че той си караше крилото на сривна скорост в завоите и нещо разчета за кацане беше некачествен.Още от далече мисълта с разчета трябва да е готова.
-
Бухна се и толкоз, пак добре, че на плитко.В този ред на мисли как се процедира при приводняване?Знам, че се реже окачването веднага със специален нож на удобно за бързо вадене място.И после .... който лесно съблича сбруята добре и плоуване.Защото крилото докато се напълни с вод стои отгоре и после потъва.Може би и така ва ситуация да си направим тренировка.