Делтапланеризъм > Състезания, срещи и летене...
Коняво-о-о
Falcon:
Еиии... браво на вас! Много се радвам, че яко сте си изкарали в неделята. ;D Ама и моя късмет един... Един път да пропусна летенето и то хоп точно тогава било реенето. Май ще премина на моторно фърчене, че нещо не ми върви на безмоторното. ::)
Като се замисля, трябва да намеря време да оправя крилото, че има цепки от ляво от последното кацане. На второто летене от Коняво миналата седмица на кацането си имаше бая вятър. Заиграх се над жиците в полето, че намерих поддръжка там. После реших, че е време за кацане и имам добър ъгъл на заход. Насочих се към кацалката и всичко изглеждаше добре. Но, уви... оказа се че понеже селото е на леко възвишение и кацалката е наклонена, точно при този вятър долу се получава здрав градиент (ако не и лек ротор) и крилото взе да се срива доста бясно. Трябваше на този етап да се усетя, че няма да достигна кацалката и да си направя кацането в къра (както направо Митака след мен), ама а де - опитах се да я достигна въпреки всичкото вместо да се засвяткам надолу, където и беше грешката. Като разбрах че това е безнадеждно, вече нямах височина да се засиля та кацнах на полу-срив на колела в прясно преораната нива. Добре че земята беше мека и е разминах без драскотина. Лошото бе, че крилото успя да се надере в някакви камъчки в нивата. Поне не излгежда зле и сравнително лесно за оправяне. А и научих ценен урок, който иначе трудно може човек да вдене докато не му се случи. Ама си беше шантаво кацането де, щом и Митака вкара в къра, че и Стани е боднал на колела... Важното е че сме живи, здрави, и в добро настроение. :)
Първия полет тогава похвърчах над селото. Вятъра си беше в другата посока и се кацаше от там. От тази страна на кацалката има дървета и жици, освен това се каца по наклона. Т.е. малко деликатем момент е да се прецени добър ъгъл на заход - хем да минеш безопасно жиците и дърветата, хем да не прелетиш кацалката. Там горе-долу успях да преценя ъгъла, но минах малко ниско над дърветата. Кацнах си на бегом, че не ми се избутваше делтата с риск да ме вдигне нагоре.
Ето траковете
krassihg:
А бе вчера гледам си аз Google Earth и нещо се забих да разгледам зоната на старта на Коняво и гледам -3 крила делта и некви пара- се моткат. Зумнах още , гледам, Митака, и Боби и Васи, че и Стани ...зумнах в Митака, гледам и камерка си закачил...Аре, дайте малко повече инфо де... ;D
million_miracles:
Въпреки изкушението да отидем на летище Сливница, където освен летене имаше и греяно винце и прасенце, избрахме безмоторния делтапланеризъм. Пътя до старта е есенно красив, времето топло, я вятъра около 5 метра, ама не съвсем. Докато разпънем и падна на има няма 3 м/с. Пак се размина на Василена динамичното реене. Стани излетя пръв. Направи змейки пред склона, но пропадаше. След него Боби излетя, в началото правеше малко странни завои, даже си помислих, че има проблем, но след малко се оправи полета му. Има видео от камерката на крилото (GoPro), където може да се види подробно полета му. След него излетя Василена - първи полет от Коняво. Имаше инверсия и лека мъгла затрудняваха видимоста на мястото за кацане. Разбрахме се да излетя след нея и да я напътствам до мястото за кацане. Така и стана - има и снимка от моята камерка - (Contour HD)
Когато стигнахме над кацалката, направих спирала за да снижа по бързо от нея, да кацна и освободя терена. Боби и Стани бяха там, а вятър почти нямаше.
Всички кацнахме, а Стани и Катето опънаха трапеза с мед и орехи, ръчно направен хляб, палмово масло, слънчогледово семе и какви ли не още чудеса. Със Стани имаше две момчета, които доста добре се справяха, тичайки с крилото. После в селската кръчма обилно хапнахме за 16 лв. Невероятно, но факт!!! През цялото време ни осигуряваше Бубето (Любка), за което и благодаря от името на всички.
Vassy:
;D пак ми се размина реенето да му се невиди :P ама пък беше един красив червеникаво-жълто-кафяв есенен ден, че и неочаквано топъл. От кога чакам да литна от това Коняво....
Една година по-рано - За пръв път виждам явлението - "Безмоторна делта", пръв полет от високо за Боби, много мъгла, силно притеснение "Как аджеба ще успее да излети това момче?" от моя страна, първи урок по използване на радиостанция...( "Натискаш тук и говориш! И не се казва АЛО!" ;D)и естествено незабравима първа среща с Омегата и нейните ключове ...И то пак на Коняво..."Какво ли ще е да мога да литна с това чудо???"
И така година по -късно стигнахме до същото това Коняво. Както вече казах прекрасен есенен ден...и не чак толкова прекрасно ми се размина реенето, без което Митака нямало да ме пусне да диря термики :-\
И понеже съм единствената заблудена овца на компанията си имах ескорт до кацалката, че току виж направя някой "прелет" в грешната посока и не успеят да ме открият после ::)
Полетът беше повече от чудесен, спокоен и споделен с останалите . Боби и Стани летяха първи, а с Митака даже успявахме да проведем комуникация с викане и знаци :)
и пак пропадам като тухла четворка....искам спортно крило :P( като дорасна )
И Искам пак на Коняво, и искам пак да се съберем повече хора , ама и спортно крило искам - искам искам - типично по женски ;)
bobysan71:
Ето го и моят полет от Коняво.Така като нагласих камерата да ме хване в цял размер и мога да си видя грешките ,които правя.Още не мога съвсем точно да определя височината от която да заходя за кацане,по късно разкопчаване на сбруята от което губя за малко контрол над крилото.В последния момент се бях съсредоточил да изправя крилото хоризонтално и забравих да се изправя.Кацнах по корем.
http://www.youtube.com/watch?v=l6_FJgGlK_k
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия