Полета мога да го разделя на две. До л. Ихтиман се водих по облаците и макар и слаби условия, беше лесно. След Долна Баня небето стана синьо. Колебаех се дали да пробвам южните склонове или северните сенчести склонове на Рила. Реших да пробвам огрятите склонове от ляво към Момин Проход. Тръгнах към тях и започнах да въртя нуличка, която ме отнасяше с 20км. в час Към с.Сестримо. Района е хълмист, горист и кацането там ме притесняваше. Огледах и под мен. Пътя от гр.Костенец беше арестуеан от ЖП линия от едната страна и река от другата. Места за кацане много, но достъп до пътя никакъв. Тогава реших пробвам и планината, нищо, че е северна. Насочих се към с.Костенец, южно от гр.Костенец и пуснах Рила. Със северния вятър очаквах и подръжка на склона. Обаче склона работеше и термично. Даже най-добрите термики през целия полет бяха на северната част на Рила. Дигнах се в базата и вече виждах, че прелитам към чистата долина с много площадки за кацане. Навлязох вътре над планината, прелетях Сестримо. Веднъж с един приятел оглеждахме това село за излитане с мотоделта. Минах по билото над планината, видях Белмекен за малко и яз. Батак. Красиво.
Прелетях над Милеви скали, където ходихме с Катето и Стани да видим дали не става за летене, после над Ветрен дол и Голака.
Ники, към Пещера района стана по хълмист, слънцето падаше и просто реших да се прибирам. Затова пуснах към магистралата. Беше ми притеснено да остана в планината, макар че работеше още. От Долна баня нататък летях само на синьо небе. Беше ми ясно,че този ден няма да успея да мина 160км. така че реших да приключа полета.
