Мерси, мерси, радвам се, че има делтапланеристи които се интересуват наистина от летенето с делта. За полета да Ви призная, очаквах маалко по силни термики, а следобед времето стабилизира и съвсем отслабна. Още с излитането бях решил да ходя на изток, въпреки, че няколко дни планирах полет към Гърция, през планините на юг. Усещах притеснение от големите планини и още не чуствам времето дотолкова, че да мога да му се доверя и да се юрна из планините като Ясен Савов. Затова и избрах маршрут, който вече бях летял.
След излитането имах връзка с наземния екип и това ми даваше допълнителна сигурност. Но ваденето беше бавно и трудно. Тръгнах от Витоша преди да съм се ивадил в базата. Имаше облаци, но в моята посока беше синя дупка на 180 градуса. Към самоков въртях всяка термика и гледах да се държа високо, но прелитайки към Долна Баня с километри нямаше нищо. Бях си харесал накакво селце за кацане, където пътя се врязва за Боровец, но от там с една термика се изнесох в планината. Слаби термики с малко турболенция от време на време. Във височина вятърът беше около 5 м/с, но отнасянето на термиките беше слабо. До Ветрен дол се крепях лесно в базата, но изведнъж времето отпусна. Нито в планината, нито в долината имаше кумулуси, а славно губех височина. Към Пазарджик разкопчах ципа и влязох в разчет за кацане 100 метра над терена, когато видях шумулящи листа на дърветата. Минах от там и започнах да въртя раздробената термика. Губех я често, но от долу терена и шумящите дървета ми подсказваха къде е. Лека полека отново бях в базата на 2600, ципа закопчан, а полета обнадежден. Над Пещера и Брацигово се присетих за Кочеви, и че ако кацна там ще има бира
Минах на 2500 и бирата остана за следващия път. От там до Асеновград беше приказка, големи и мазни термики 1м/с ме отнасяха сигурно в базата над върховете на планината. Така хубаво беше, но дойде Добростан с добре огрятите си отвесни западни каменни склонове. Бях сигурен, че ще има термика, но пропадах и нямаше нищо. Подминах Добростан и след като излязох от низходящото на планината, имаше слаааба термика, която помъчих, но в последствие се отказах. Избрах си място за кацане, а след 15 мин при мен дойдоха Венко и Васи със студена бира. Разчитах на по силен термичен ден, не толкова на вятъра, но колкото толкова. Следващия път - повече
