2012 OPEN NATIONAL HANGGLIDING CHAMPIONSHIP ‘’SERVIA 2012’’

[million_miracles]

Много добре си го описал Никола. Наистина при делтите състезанията протичат при по голяма скорост и концентрация. Малко нелеп инцидент, но слава богу завърши без сериозни проблеми. Жалко за теб и за нас, че се наложи да се отеглиш от състезанието. Добре летяхме първия ден, с Никола въртяхме заедно няколко термики и нямаше никакви проблеми. Когато отидох да кацам, разбрах какво е станало.

Състезанието приключи добр, без други инциденти. Задачите ставаха все по сложни, летяхме на различни места. В крайната класация се класирах на 6 място.

[million_miracles]

Тук са резултатите от състезанието, задачи, траклогове и всичко необходимо:
http://comps.hang-gliding.gr/en/results.html

[krassihg]

Поздравления МИтак, за сравнително доброто класиране, като се имат предвид всички обстоятелства, крило, ново и непознато място, нов уред и т.н, все пак добре си се справил.
 Май добре направи, като реши да отидеш на това състезание вместо на т.нар Национален Шампионат на България, който като гледам премина почти анонимно, дори не се обяви кой победи, какви полети са се правили и какви не са се правили. Разбра се само че много бира се е изпила, което се знаеше че ще стане и без това в тези жеги. Добре се е получило и за Васи. че е полетяла на ново място, усетила е малко гръцки термики и замалко да се набере над Олимп. като боговете.
 Едно въпросче ме гложди във връзка с тези състезания..Дали поради климатичните промени да не се преразгледа кое време в годината е най-подходящо за състезания?
 Напоследък Юли и Август са непоносимо горещи, атмосферата се прегрява и реално няма хубава термика. Дали да не се правят през Май или ранния Септември ?
Забележи кога парапланеристите си направиха най-хубавите прелети в БГ...

[krassihg]

А за сблъскването на Никола, направо не ми го побира главата как се е счупила тази тръба на Комбата, а на другото крило дори няма следа от удар. Тези дуралови тръби са толкова здрави...да се удари това в края на другото крило, и да се счупи..просто загадка е за мене. Тези бедра дори при кацане и удар в земята не се чупят лесно, а камо ли във въздуха, при сблъскване със сравнително еднакви скорости в една посока на въртене ( долу-горе) ...незнам. Хубавото е че е запазил самообладание и е успял да кацне със повредено крило.

[skyordie]

Moje.  Koga e razlicen centarot na rotacija ima 2 tocki kade se secat patekite. Vo attach moznata nasa sredba. Vidi na pilotot od gore mu izgleda deka ima dosta rastojanie pomegju nas.  Mozno e preku sprogot da go ima osteteno bedroto bez da ima kontakt na LE !?!

[million_miracles]

На мен ми изглежда, че е имало силен и съсредоточен удар в мястото на счупване. Другия пилот казва, че не е усетил нищо, което субективно изключва възможноста да е силен удара. Ако платът се е усукал и се е получило силно напрежение не мисля, че би се счупило там бедрото. Голяма загадка е това счупване. Най-малкото е трябвало да се получи доста силно инертно завъртване от удара и за двете крила.  Никола ако не успее да изясни точно какво е станало, ще си остане загадка.

[million_miracles]

Мерси Краси, можеше да дам още от себе си, както Милен казва. Имах два дни в които се поиздъних. Единия имах преметнато антипикиращо въженце. Крилото силно кренеше на една страна. Усетиш че има проблем. В началото го отдадох на турболенция, но после рабрах, че има проблем. В еднат посока на въртене крилото задълбаваше, а в другата се изсипваше с плъзгане на страни. Бях се навинтил до базата и тръгнах за прелет. Напред също не летеше нормално, пропадаше доста, не беше чуствително крилото и трудно се усещаха термалите. Заболя ме трицепса и реших, докато имам сили да кацна. Видях едно крило на земята, снижих и кацнах. Друг ден пък излетях  и хванах термиката пред старта. Имаше зададена посока за въртене на термиката, а аз въртях на обратно. Реших да обърна посоката, пропаднах с 20тина метра и не можах да се върна в термиката поради приближавне към терена. Друга термика така и нямаше...

[million_miracles]

Една снимка от фотографана състезанието:

[million_miracles]

Никола идваа да каца със счупено бедро:

[skyordie]

Kontakt imase i na slikata tocno se gleda i kade. Majlarot na LE e malko osteten od nadvoresno vlijanie (ima ostetuvanje od nadvor a ne i od vnatre) i toa na mestoto kade e scupeno bedroto. A grckiot pilot sigurno go pocustvuva udarot ama ne sakase da priznae. Go tvrdam toa poradi negovara reakcija posle sredbata, a zasto ne sakase da priznae neznam.

[million_miracles]

Докато летях, снимах от въздуха. Ето една снимка, която показва частичка от това място.

[skyordie]

Eto najposle mi stigna novoto bedro i kako sto biva odma go namestiv.  So sebap go pregledav i platnoto. Ima ubava traga (40cm) na gornata povrsina na mestoto kade me ima zakaceno grkot i toa bas onaka kako sto pretpostaviv. Me ima zakaceno tocno na latata koja se potpira na nadvoresniot sprog i najverovatno preku nego e osteteno bedroto. Milsam deka grkot mozel da go izbegni udarot i toa e pricina sto ne priznava. Eto slika

[skyordie]

Eto kratko video da bidi pojasno

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=ulzQxhd2lFM" target="_blank">http://www.youtube.com/watch?v=ulzQxhd2lFM</a>

[million_miracles]

Никола, като се видим искам да ми обясниш подробно какво е станало. За мен си остава загадка. Само не ми стана ясно, защо датите на българското и гръцкото състезание бяха едни и същи!
Гърците си бяха направили труда да регистрират състезанието по ФАИ, което привлече пилотите от околните страни, включително и мен.
Летя се на три основни старта. Основния беше до базата (и в двата смисъла), а другите два отдалечени на 80-100км. Условията като цяло бяха слаби, което  може би ми даде възможност да се класирам на добри позиции с моето по-старичко крилце. Задачите с всеки ден ставаха по-трудни. На последния ден се наложи да кацна на място, много подобно на Петрохан. Още един грък беше кацнал само на километър разстояние от мен. Казах, че по принцип имало хубави термики, ама друг път Интереси прелети в планинска местност. Най много ме е яд, че на масивите на Олим не успях да се извадя и да погледна по-отвисоко планината. Как летят тези хора не е истина. Организирани, добронамерени, вдъхващи респект. Явно бяха от националния им отбор, защото летяха със LIVE TRACKER-и, което явно беше важно за тях.Всяка вечер предавахме GPS-ите си и се правеше класиране за деня и общо.Летене, летене... На кацане имаше студена вода, а за по-заслужилите и други, по-галещи душата напитки.


Огромно благодаря на Васи, която със телефона си щракаше снимки и публикуваше на страницата във фейсбук, снима с про камерата и летя редом с всички за кеф:) Надявам се скоро да остане време, да сглобим филм за Националното, те го заслужават.

[Vassy]

Дааа прекрасно преживяване беше повече от седмичния ни престой в Гърция. Имахме късмета да се запознаем и за кратко да съжителстваме с отлични пилоти, добри домакини и най-вече истински хора. Още много прилагателни мога да употребя по адрес на гръцките ни колеги. И до ден днешен не мога да намеря дори едно нещо, за което да кажа, че не ми е харесало. Чиста позитивна емоция и спомен извикващ усмивка - така ще остана в съзнанието ми гръцкия Национален Шампионат по делтапланеризъм 2012г. Организаторите се бяха постарали да направят пребиваването ни там максимално удобно - къмпинг на равна, окосена и поддържана трева ( с кухня, баня с топла вода - все екстри от където и да ги погледнеш) чудесно поддържани стартове, организиран транспорт за участниците ( а както се оказа и за "неучастниците" като мен ), сандвичи и вода на старта и на мястото за кацане... и най-големия плюс - невероятно гостоприемното и радушно отношение от страна на всички...Успяха да ни накарат да не искаме да си тръгнем.
Относно самото състезание, това което ме впечатли беше отношението и стремежа им да стимулират новите пилоти. Бяха обявени две категории за състезателите - А и Б. Към А ( алфа ) категорията се причисляваха всички добри и опитни пилоти. За да могат към състезанието да бъдат привлечени всички пилоти, дори и новите за тях беше предвидена Б категорията. Към нея се включваха пилотите сега прохождащи в делтапланеризма...За тях задачите бяха далеч по-прости, без да се налага поемането на рискове. Така новобранците имаха стимул да участват, да се стремят да покажат най-доброто от себе си и същевременно за тези седем дни да научат повече, отколкото биха научили за месец. Записали се в тази категория не липсваха и показаха завидни способности!
В А категорията, както вече казах бяха всички истински пилоти. Задачите за тях бяха прелети с различна сложност и дължина в зависимост от прогнозите за конкретния ден. И въпреки, че слабите ( според състезателите ) условия не позволяваха затваряне на маршрутите бяха постигнати добри резултати. Няма смисъл да подесетвам, че Митака се класира на 6то място, както казва Краси "летейки с тази туриндика..." Евала за което!
Чичо Янчо също полетя доволно с Комбата...Аз бях съпорт - с телефон за снимане и нет и шофьор на колата.
Изключително съм щастлива, че се запознах с толкова много прекрасни хора! Надявам се да ги видя отново следващата година! А може би и по-рано, кой знае...