И да я напишем отново някой ден
така завършваше написаното от мен миналата година за случилата се Македонска приказка.
Е дойде време да я напишам наново, макар и за съжаление не със същите герои. Но на същото място - Крушево. Организатори и наши домакини бяха XSC Hang Gliding Club - Ohrid, Macedonia в лицето на Никола, Владимир, Мето ( и неговата приятелка Габи ), Влатко и още много други, които се погрижиха за гладкото протичане на мероприятието.
Този път поста ми няма да е много поетичен, а по-скоро документален
да не вземе да ви писва от словоизлиянията ми.
Та състезанието беше организирано чудесно. Времето беше с нас от първия до последния ден
Всеки ден задачите биваха затваряни за много добро време.
Много интернационална група от пилоти се събра - представители на Македония, България, Литва, Италия и Хърватска ( дано не изпускам някой ). Много от участниците след състезанието заминаха веднага за Европейския шампионат в Турция. Страхотно подготвени пилоти с много добра екипировка и богат опит. Имах щастието да погледам, послушам, поговоря и полетя с някой от тях. Естествено политането заедно с тях беше за много много кратко време ( в една и съща термика или просто докато ги виждах и чувах да профучават напред )
Оформи се много силно и интересно състезание, в което Никола заслужено спечели. За нас ( аз и Мето ) прохождащите пилоти също мероприятието беше много ползотворно. Летяхме след основната състезателна група, при много добри условия. Най-накрая дойде и моето време да порея в термично време. Още първия ден с първата термика се оказах на 640 метра над старта
не е кой знае какво ама като за пръв път се изкефих много. Вариото ми да пищи за нагоре, а не за надолу и да видя кацалката от двойно по-високо ( 700м денивелация от старта до кацаклата и още 640 отгоре ....идеална работа ) Открих, че на ляво завивам много по-комфортно отколкото на дясно, над което ще трябва да поработя мисля. Слава Богу нямаше силна турбуленция, която да ми пречи. На следващия летателен за мен ден успях да кача само около 130 метра над старта поради силния вятър, който ме отнасяша е посока обратна на площадката за кацане. И за да не се отдалечавам повече реших да оставя термиката. Много хубаво беше да набираме в една термика заедно с Йоргос от Гърция. Сам е скучно
По пътя към кацалката намерихме още една, но нея изоставих по-рано за да не му се пречкам по пътя, а и да кацна преди него за да се изнеса от кацалката до неговото приземяване. Беше много ползотворно да летя при нови условия. За щастие Крушево е място, много подходящо както за много напреднали, така и за начинаещи пилоти. Пълно е с места за кацане, което прави експериментирането по-безопасно.
Митака се състезаваше отново с К2ката, като този път разликата в качеството на крилата си каза думата непоклатимо. Все едно да се състезаваш с нормална кола срещу болиди на F1. Каквито и качества да има пилота, скоростите, пропадането ...всичко е различно. Та за догодина най-малко с T2C пожелаваме.
След като с едно по-твърдо кацане изкриви спийд бара на К2ката, единия състезателен ден пролетя познайте с какво?
с Фалкона...
голям майтап, и въпреки всичко успя да направи две от точките по маршрута - магарешки инат е тоз човек! Евала Митьо!
Вече със сигурност мога да кажа, че съм влюбена
В Т2Cто на Суан от Италия. Няма такова крило. И пилота си го бива, ама крилото.....като го вдигнеш и заспива. Чак се снимах с него
Абе много още има за казване, ама ще оставя на Митака и Чичо Янчо да ме допълнят, че пак написах километричен пост.
Благодарности на всички - на организаторите, на Габи и Сандра за сандвичите и подкрепата, на Мето и Влатко за компанията и помощта преди полет, а и след това. На Тоше за непрестанното добро настроение и любовта му към животинките
Абе на всички, които бяха там и дадоха всичко от себе си това преживяване отново да бъде неповторимо и незабравимо
