Дааа, най-сетне да дойде времето и за нас зиморничавите да изтърсим нафталина от крилата. Хората се отчетоха още на втория ден от новата година на Расник, а ние студенокръвните се крихме на топло чак до вчера.
Прекрасен ден се беше заформил - слънчице, топлина точно, колкото да не ти замръзнат ръцете, малко физзарядка с цел избутване на колите през няма и 50 метрова отсечка с последните упорити спомени от изминалата зима. Спомени, спомени, ама бая ясни бяха...сняг, лед и никакъв шанс за преминаване без специализирана техника. След почти два часа упорит труд, разриване, "оклоняване" поради липса на пясък за "опесъчаване" и силна миризма на феродо успяхме да избутаме 3 броя автомобили на асфалтовия участък.
После поносихме доволно количество багажи, инструменти, крила и т.н. до горе, след което дойде времето на съществената част:
Да видят новите ученици що е то делта, а по-старите зайци да си припомним какво беше това.
За мен 5 полетчета, както каза Меги, от които съм що годе доволна като изключим едно самоотвержено изпльоскване в стабилното количество кал, налично в изобилиие по това време на годината.
Васко имаше щастието да се запознае с делтата, да потича с нея и да придобие първите си впечатления за делтапланеризма. Очаквам и той самия да сподели наблюденията си.
След дълга почивка и Меги потича... с толкова устрем и желание, че крилото само си летеше над главата й.
Чичо Янчо също се възползва и на два пъти се понесе с Комбата.
Митака направи два полета на последните издихания на североизточния вятър, след което облаците казаха своята дума и под заплахата да бъдем изкъпани преждевременно, набързо сгънахме и се пренесохме в близката Бистришка кръчма за "шкембе с бира" - очаквано добра комбинация!
След зимния сън за щастие установихме, че мускулите имат много по-добра памет, от колкото сме очаквали.
Естествено това не значи, че днес нямам мускулна треска...
И последно: Пожелавам успешен старт на адаша Васко и много прекрасни моменти в небесата, но този път носен от делтапланера си
