един бърз превод на коментара на самия пилот:
щях да пиша за моя мисловен процес, довел до този инцидент, но реших, че би било просто упражнение за оправдание на моите лоши решения, включително и незачитане ми на правилата на FAA, по отношение на свръхлеки самолети и облаци. Извода е, че аз исках много и си го получих: Мислех, че мога да мина под базата на облака, и нарочно да мина по-отблизо с цел максимизиране на височина ми за по-дълго планиране в пустинята.
Вече в облака инстинкта ми беше да се летя бързо и право, за да стигна до другата страна. Обаче, поради страх от PIO( осцилации) отпуснах VG и се опита да се забавя. Но видеото не показва усилването на качванията което изпитвах. В един момент рамката бе почти изтръгната от ръката ми. Скоро след това вече нямах контрол на планера и G-силите изглеждаха да се усилват, така че си помислих най-безопасния начин на действие ще бъде да се хвърля парашута. За щастие, проработи.
Едно друго нещо, което искам да спомена се отнася до нашите инструменти( варио,gps). Те не са със задна подсветка, така че е почти невъзможно да се разчете под мрака на облака. Замъглените очила не ми помогнаха също. От друга страна, тези очила оцеляха по целия път надолу и все още си ги нося днес.
