Бърза поръчка за бързо заснемане на не чак толкова бързо построената автомагистрала Люлин...Документирането на това гениално от архитектурна, естетическа и времева гледна точка творение на пътностроителната наука беше възложено около 16:00 ч. в петък и трябваше да бъде изпълнено по възможност същия ден...А причината за всичкото бързане???
–нещо съвсем просто - птиче изпражнение на предното стъкло на правителствения хеликоптер ( това обаче е отделна любопитна история )Толкова бързото случване на нещата ги направи за малко разминали се с неосъществяването.
След бърза организация и бързо разпределение на задачите към 18:00 благополучно се понесохме към летището на Сливница. Да ама и ЦБтата се заформяха точно толкова бързо, колкото се изпаряваше нашата увереност в реализирането на полета. Два големи „симпатични” облака се бяха загнездили точно над нашата дестинация. Но като едни истински ентусиасти поели ангажимента да заснемат споменатия обект – към 19ч се озовахме на летището. Там заварихме друга интересна гледка – по трасето вместо летателни средства най-необезпокоявано се разхождаха селскостопанска техника и няколко селскостопански труженика. А един от тях се оказа пазача, който би следвало да ни отвори хангара...а времето си летеше...И ЦБтата изглежда бяха излетели с него – нямаше ги!
Бързо...бързо...бързо...!!! Крилото, машината, каски, камера, жироскопи, батерии....последна проверка на всички детайли...ама и времето бързаше с нас...Излетяхме! Интересно е как някой хора имат ориентация, а други не. Аз разбира се съм от тези, при които липсва или поне още не се развила
Докато се усетим и бяхме стигнали Люлинската околия.
Красота – чистак нова магистрала с най-съвременни технологични и архитектурни решения, кв.Люлин от лява страна в цялата си прелест, много жици на високото напрежение за колорит ( които на мен ми се виждаха ужасяващи ) и светлината на последните за деня слънчеви лъчи. Ако не бяха те – не знам какво щеше да се получи от въпросното заснемане.
Може би се чудите каква аджеба беше моята роля в това начинание? Да бъда асистент в управлението докато операторът снима. До колко ми се получи – очаквам самия той да сподели.
И се започна – „Не натам бе!!!” „По-голям завой” „Не, не, не” „И сега натам и после на така” „Надолу” „Нагоре” – това всичкото естествено със знаци или ако прекаля в некадърността си с много викане
Ама пък беше красиво....първият ми полет продължил близо 2 часа. Заслужаваше си напълно мускулната треска на ръцете в следствие на въжетата. А според възложителите и кадрите били чудесни
По пътя обратно убеждението ми, че ориентацията не е сред силните ми страни се засили, затвърди и направо се бетонира. Ама пък се научих да правя завой на 360° ( само с мотоделтата )
Кацнахме почти по тъмно...Перфектно...Сякаш времето ни направи един дълбок реверанс отпускайки два часа спокойно, слънчево и напълно достатъчно време за изпълнението на задачата.
И от тук пак на бързо – техниката, машината, крилото...обратно към отредените им места, където ще останат в очакване на следващи подвизи.
И бързо към София, после бързо в метрото, което не чак толкова бързо успя да ме заведе до вкъщи ...а там...ммммм малък семеен празник и никакво бързане
