Веднъж седмично, Стивън Пиърсън и Майкъл Майер слагат каските, скачат от планината и се опитват да летят като птици.
Двамата ръководят Wills Wing Инк. в Orange, най-големият в света производител на делтапланери. Пиърсън, 56, президент на компанията, и Майер, 62, неин главен финансов директор, също са част от екипa от пилоти, който облита всеки планер.
Дните за тест-полети понякога са изтощителни, продължавайки почти 12 часа в планините на Сан Бернардино. Те летят дори когато температурите са над 40 градуса, защото да пропуснат един ден не е опция.
"Ако ние не направим това", каза Майер, "качеството на нашите продукти ще намалее рязко в рамките на няколко месеца."
Основана през 1973 г., когато делтапланеризма започва да се развива, Wills Wing успява да остане в бизнеса в една индустрия, която е намалялa до по-малко от дузина сериозни конкуренти от повече от 80 производители в света в края на 1970 и началото на 1980-те години.
А ключът към оцеляването на компанията, казва нейният мениджър,
е "непрекъсната обратна връзка "- включително тяхната необичайна роля на тест-пилоти, което помага за поддържането на високи стандарти за Wills Wing планерите. И това е доста важно, когато повреда на продукта може да означава сериозни наранявания или смърт.
Качеството на продуктите е една от основните причини, поради които производителят най-накрая се отказа от миналата година да прави дори най-простите си продукти в Китай.
Контролът на качеството е административен кошмар, Майер заяви, едва ли е трудно за убеждаване за една компания, с мото: "по-високо от орлите", чиито клиенти се очаква да летят по-високo от базата на облаците и да останат във въздуха в продължение на часове.
Но тъй като потенциалните икономии на разходите са толкова големи, Wills Wing даде шанс на китайското производство. " Там могат да се произвеждат неща на цена, по-ниска от цената на суровината тук ( в Щатите, б.пр.) ", каза Майер.
От 2003 г. до 2008 г., компанията правеше платна за планер за начално обучение в завода в Tai Po квартал на Хонг Конг. За още три години, тя се опита да прави покривала за крила, но прекрати договора през 2011.
"Там е необходимо постоянно присъствие на регулярна основа, което ние нямаме възможност да направим", каза Майер. "Разходите за производство не сa основният проблем за нас. Контролът на качеството обаче e ".
Wills Wing прави линия на делтапланери вариращи в цена от $ 3,800 Falcon, за тези, които са сравнително нови за спорта, до състезателен клас делтапланери T2C 144, който струва $ 8585.
През юли T2C 144 - направен от тръби алуминиева сплав и материи , устойчиви на ултравиолетова радиация Mylar - е бил използван, за да се sчупи 12-годишният световен рекорд за прелетяно разстояние. Пилотът лети с делтапланера в продължение на 473 мили за почти 11 часа.
През 2012 г. Wills Wing е на път да продаде 660 делтапланери, с 28 повече, отколкото през 2011. Приходите се очаква да излязaт около $ 3 млн. тази година.
Wills Wing е изправен пред много предизвикателства: Попитайте компанията, как те са оцелели от рецесията, и без следа от сарказъм, те ще ви попитат "Коя от всичките?"
Майер, като член на Обществото на експериментални тест-пилоти, е бил във Вашингтон, за да се бори, за запазване на спорта като само-регулиран. Това не е най-лесната задача за дейност, в която хората загиваха с десетки през 1970 г., тъй като те не успяха да осъзнаят че това е авиация, а не само форма за развлечение.
Пиърсън, главен дизайнер на крилата, е положил значителни усилия да повиши ефикасността на производството на работниците, които сега са намалели наполовина.
"Ние продаваме на сравнително малък и сравнително стабилен световен пазар” , каза Майер "и, защото това е една зряла индустрия - спорта е на 40 години, както е нашата фирма – индустрия, отдавна преминалa през няколко сътресения.
Измежду малкото производители, които са останали, ние имаме най-добрите продукти и услуги, както и най-ефективнo производство, така че ние сме много икономически
по-ефективни. "
Компанията, която е основана от братята Боб и Крис Уилс и някога е имала 30 служители, е претърпяла няколко трудни вътрешни прехода.
Едната промяна беше по положителни причини, но все пак трудна.. Крис Уилс напуска компанията през 1976 г., за да учи във медицинско училище. Другата е болезнено трудна.. Боб Уилс загива през юни 1977 г., по време на полетa си c делтапланер при снимане на реклама на Jeep.
В този труден момент, няколко служители, включително Пиърсън и Майер, пристъпиxa напред, за да станат партньори в компанията. Важен член на този управленски екип, Роб Kells, почина през 2008 г. след битка с рака. Крис Уилс, сега е хирург-ортопед, остава в борда на Wills Wing.
Майер и Пиърсън се надяват на един много по-плавен преход към следващото поколение за управление на компанията.
"Това е нещо, което ние обсъждаме много", каза Майер, който е учил физика в Stony Brook University в Ню Йорк и работи за кратко като учител и в магазин за мотоциклети преди да започнете да се захване делтапланеризъм в средата на 1970-те.
"Инвестирали сме в наставление на редица млади, много добри и много ентусиазирани пилоти в начините, по които те биха могли да се включат в индустрията и нашата компания", каза Майер "с идеята, че това може да положи основите за някакъв вид на план за наследяване. "
С 1350 кв метра фабрика Wills Wing е модел за ефективност, като за ден работа може да изкара четири крила, всяко от които има повече от 1000 части.
Изготвянето на платната започва с 13метра дълъг, режещ плотер, който реже кройки от рула плат по един прецизен начин, който минимизира отпадъци. Масата на плотера използва вакум да задържи плата да не мърда, като предотвратява грешки, които могат да се получат от преместване на плата по масата. Така сега един оператор на машина върши работата, която се правеше преди от шест работници.
Част от този процес е все още много традиционна: професионална шевна машина се ползва за зашиване на плата, който се доставя от европейски и американски източници.
Планерите са изработени от произведена в Европа алуминиева сплав, която е изключително лека, но има здравина, сравнима с стомана. Тези тръби се правят толкова трудно, Майер заяви, че американските фабрики или не могат да ги направят или не са в състояние да ги произвеждат на конкурентна цена.
Тъй като делтапланерите трябва да се сгъват, за да могат да се поберат в един дълъг цилиндър, който е много по-тесен от чанта за голф стикове, няма постоянни връзки или заварки. Wills Wing използва болтове, въжета и шайби, за да изгради скелета на планера и да го контролира в полет.
За пробиване на правилните дупки в корпуса, Wills Wing създаде машина, която върши работата в една десета време от това, което би отнело ако го направи на ръка.
За Пиърсън и Майер, производство на делтапланери е по-скоро призвание, отколкото кариера.
"Аз летя от 17 годишна възраст! Съпругата ми лети, дъщеря ми лети," казва Стив Пиърсън. " Това е част от живота ми. Събуждам с мисълта за него, и съм също толкова ентусиазиран за летенето сега, като бях тогава."
