Любим Расник за мен. Бяхме аз, Магито, Митко, Стани и Васи. Слънчево, студено, мяткащо и много красиво. Решиха да изчакат, заради Васи- това щеше да и е първия полет в такова ветровито време. А и си беше за реене. Няма фър-кац
Разходихме се малко, но момчетата не ги свърташе на едно място. Първи беше Стани. Почти идеално. Мина над нас и каза, че е термично. После изчезна някъде. За секунди. След малко се обади, че го хванало низходящо и айде на кацалката. А времето напредваше. Нямаше много време за чакане. И "Хайде, Васи! Стягай се!". Васи беше на старта, а Митко даваше наставления. На мен ми се стори цяла вечност. Обикалях неспокойна старта. Струваше ми се, че вятъра ще издуха Васи като пеперуда. Е, Васи най- накрая излетя. Перфектно! Направи няколко тигела. Бива си я!
Имаше няколко парапланериста и единия упорито обикаляше около нея. Тя се справи за мен блястящо! Реене и разминаване с парапланеристи
Трябваше да я снимам, но не успях много- пристите ми се счупиха от студения вятър
И после дойде реда на Митко. Прекрасно! Прекрасно! Удивително! Красота! Мое мнение
Трябваше да слизам с Магчето и разкошния опел. Когато стигнах долу Стани и Васи сгъваха крилата. След малко Митко кацна. По учебник. Сгънахме и тръгнахме за София. Нямаше кръчма за утешение на Магито. Много обича кръчми
В заключение ни пожелавам още мноооого такива прекрасни дни!
П.С. Васи толкова я изкефи, че си мисля, че по-спокойно време вече няма да задоволи екстремните и желания