Човек не е роден да лети. Той лети, благодарение на своя разум. Незнайно защо, някои хора се раждаме с мисълта за летене. Рано или късно тя става реалност.
"
Няма човек който да не иска да лети и да е пролетял, както и няма човек, който да иска да лети и нещо да успяло да го спре"
Невероятно, но факт. И все пак, ние летящите си оставаме хора. А страхът - страхът ни пази!!! Нормално е да ни е страх Ненормално ще е ако не ни е страх. Има и такива.
При мен страха се е появявал спонтанно, примерно изведнъж почва да ме е страх, високо във въздуха, че някое болтче или въженце може да се скъса. Дрън, дрън - това е спонтанен страх, породен от моментно състояние и психология. Но има и истински страх, за който има реална причина. Обикновенно това е ситуация, в която трябва да се вземе моментално решение. Правилното решение е едно, възможностите много, право на грешка - никаква. Страх може да се получи от промяна на ситуацията и ние да осъзнаем, че сме в опасност. Страхът е адреналин. Започваме да се борим за живота си. В делтапланеризма това го правим със знания и опит. С нарастването на опита, много от действията стават механично и подсъзнателно и може да се съредоточим върху реалния проблем. Ако няма знаниня и опит, тогава е налице фактор страхът да се превърне в паника. Това означава, че вероятноста да мислим и действаме правилно е минимална. Изводите си направете сами