Делтапланеризъм > Безопасност и техника на полетите

Страх и паника

(1/1)

million_miracles:
Човек не е роден да лети. Той лети, благодарение на своя разум. Незнайно защо, някои хора се раждаме с мисълта за летене. Рано или късно тя става реалност.
"Няма човек който да не иска да лети и да е пролетял, както и няма човек, който да иска да лети и нещо да успяло да го спре"

Невероятно, но факт. И все пак, ние летящите си оставаме хора. А страхът - страхът ни пази!!! Нормално е да ни е страх Ненормално ще е ако не ни е страх. Има и такива.

При мен страха се е появявал спонтанно, примерно изведнъж почва да ме е страх, високо във въздуха, че някое болтче или въженце може да се скъса. Дрън, дрън - това е спонтанен страх, породен от моментно състояние и психология. Но има и истински страх, за който има реална причина. Обикновенно това е ситуация, в която трябва да се вземе моментално решение. Правилното решение е едно, възможностите много, право на грешка - никаква. Страх може да се получи от промяна на ситуацията и ние да осъзнаем, че сме в опасност. Страхът е адреналин. Започваме да се борим за живота си. В делтапланеризма това го правим със знания и опит. С нарастването на опита, много от действията стават механично и подсъзнателно и може да се съредоточим върху реалния проблем. Ако няма знаниня и опит, тогава е налице фактор страхът да се превърне в паника. Това означава, че вероятноста да мислим и действаме правилно е минимална. Изводите си направете сами :)

Marin:
 Хората, които са родени да летят не пристъпват към летене без натрупани достатъчно знания. Когато човек изучи добре теорията, тогава страха е доста по-малко. А когато понатрупа и опит тогава вероятността от злополука е още по-малко вероятна. Тогава остава само удоволствието от летенето. Не че няма ситуации с повечко адреналин, но те са разрешими. Този човек който дръзне да полети без нужните знания,..  ,..той би трябвало да е доста самонадеян, луд. Всъщност и в нашите редици се срещат такива "луди" хора. Хвърлят едни пари на вятъра,.. Отиват на поляната, литват модела и след 5-10 сек. моделчето е вече история. След кратко време тези хора са се отказали вече от идеята да управляват рц модел. Иначе отстрани е лесно. Идват един през друг хора и ме молят да им предам предавателя в техни ръце. Но за теорията не са и чували. Казват, че са карали автомобил и т'ва е, искат си. Така че Митко дай едно крило да се засиля по баира :))) Аз такова нещо не съм хващал в ръцете си досега, ама знам как се кара :)))) Много ми се иска да летя, но нека поотраснат децата ми. Засега тайничко ви завиждам и възхищавам. Мечтая си за безмоторник, но това е скъпо удоволствие. Вашето, е като че ли по-достъпно. Ще видим к'во ми е писано.

Навигация

[0] Списък на темите