Ето г ои продължението на историята......
Вчера сутринта деня изглеждаше уйасно (от парапланеристка гледна точка ) и го бях отписал.
НО, Митко се появи в скайпа и набързо организирахме едно Коняво.
Той водеше за шофьор Майка му а аз Баща ми
Целта на мероприятието бе, Митко да тества чисто новата си тандемна делта на Уилс Уинг и естествено му трябваше подходяща жертва
Вятъра удряше 10така и малко отгоре, но беше сравнително ламинарен, както си сглобявахме делтата и се чуехме дали става,така и се оказахме закачени на старта. Излитзнето беше вертикално и много яко, и аз се качих на гърба на Митко (трябваше да съм от дясната му страна , а той почна да се оглежда дали не ме е изтървал някъде на старта. След кратка борба със сбруята успях да се понаместя, а ние вече бяхме 100 метра над върха. Вятъра беше доста силен и от Изток и мало бавно пробивахме срещу него. Митко порея малко и се поизвадихме още 100тина метра, после Митко ми даде да "покарам малко" а на мен всичко ми беше много нереално. Винаги съм си представял летенето по този начин. Стойката е някакси "естествена" чувстваш се сигурен и спокоен, пък и усещането за контрол е много по голямо от това при парапланера, можеби заради това че се държиш за трапеца и усещаш всяко трепване на крилото.
Не че с Парапланера не се усеща, но е някакси по по...
Като се изнесохме напред, дежурката от скалите ни подпря малко, аз си издрънчах каската в рамката , но крилото си летеше перфектно.
Сега разбирам "старите делтаджий " защо нямат доверие на Парапланера.
Май си навях беля с тоя полет, едва скаъпих екипировката за Пара,а сега трябва да копувам Делта
Благодаря на Митко за прекрасното преживяване и успешни и незабравими полети, дано повече хора се научат с негова помощ да летят на Делта, на всички, който си мислят че хамалогоята е голяма и само за това предпочитат да летят с Пара, искам да кажа че си струва, ако не ми вярвате отидете и полетете малко с Митко
http://picasaweb.google.com/skyhike.gallery/1TandemHanggliderFlight2009_10_23#
