Ето обещаната статийка: Писана е 1979 година в Hang gliding, автора е Лоран Емерсон. Заглавието е: "Формули за летене"
Да летим или да не летим? това решение трябва да го правим всеки път когато застанем на върха на планината.Годините промениха моите критерии за вземане на това решение. Аз станах по консервативен.
Повечето от моята дързост в миналото дължа на моя стар планер Флекси 2. Този планер беше толкова лесен за сглобяване, че аз бях винаги готов да летя преди всички други . нямайки прострелчик да лети преди мене и да ме прави нервен заради условията, и нямайки причини да се моткам по баира, аз винаги излитах първи. Имаше и още едно предимство в онези ранни времена. бидейки по-неопитен летач в почти всяка група, аз използвах преценката на на други за това дали условията стават или не. Моите компаниони често бяха добри и агресивни пилоти, така че аз летях по-често и във по-непознати условия, отколкото ако бях сам. Но, неизбежно, дойде ден, в който аз трябваше да взема решение да летя сам за себе си.
Денят дойде преди 3 години, на едно ново место за летене, планината Морел.Отне ни повечето от деня да се организирамe и да намеря пътя кам този старт. Върха на планината беше заснежен, така че нямаше как да проверим истинския вятър на върха. Намерихме едно место за излитане покрай пътя, като вятъра там беше насрещен.
Аз бях летял на доста места вече, но това место беше ново и страховито. Вятърът пулсираше и имаше индикации че истинския вятър е страничен, а не нагоре по нашата част на планината. Ние бяхме в челото на малка долина, без видими места за кацане. По пътя нагоре минахме покраи ливадки и изсечени места в подножието на планината.Останалите пилоти нямаха никакви опасения относно условията.
Брус Бардо сглоби бързо и излетя. Тои пропадна доста по пътя на излизане от долината, но успя да вземе завоя и изчезна от полезрението. Още един пилот излетя. После Хю излетя и намери добро качване и по-лошо пропадане от първите двама. Не стана ясно дали успя да стигне до кацалката.
Останахме двама летачи на старта. Един пилот с малък опит, който щеше да лети за първи път от високо, и аз. Аз бях готов за излитане, но тези предишни излитания никак не ме окуражаваха. Хю летеше неговия нов АСГ-21. Моят Флекси, нагласен за седяща сбруя, никога не би могъл да успее да прелети, ако срещнеше такива пропадания като тези на Хю.
Другия пилот беше нервен и изчакваше аз да взема решение. В главата ми се редяха за и против. Накрая реших. Риска беше твърде голям за такъв малък шанс за добро летене. Започнах да прибирам. Моя приятел-новобранец и той започна да скатава.
Това беше първия случай в моя живот, когато аз абсолютно самостоятелно реших да не излитам.Целия ми ден беше настроен за това летене, и не беше никак приятно да смъквам крилото обратно надолу по планината.
Никак не е лесно, и не е никак кеф да се откажеш от полет. Но понякога това е умно решение. Повечето летачи си изработват свои методи за да решат да летят или не.
За онези пилоти, които разбират от математика, решението за летене може да се сведе до една проста формула, което елиминира нуждата от субективна преценка.
Всичко което ви трябва е да вкарате наличните данни във формулата, и да сметнете и така ще знаете да летите или не.
Формулата е следната:
Х=( ( в+ (D-H )2 + Корен А l / PАc (2HR / АR )
E
Значи Х е равно на квадрата от скоростта на вятъра плюс дирекционните градуси на отклонението от правата посока на вятъра,( абсолютната стойност на Д-H ) плюс корен квадратен от височината на старта, разделена на налягането на височината при базата на облаците.Сумата се умножава два пъти по вашия рейтинг ( от 1-5 ), разделена на източеността на вашето крило. Когато получите резултата, разделете цялото нещо на E, което е броя на яйцата които сте изяли на закуска.
Ако Х е по-малко от 10, става за летене.
Ако Х е по-голямо от 250, събирайте крилото.
Ако Х е между 10 и 250, вие трябва сам да прецените.
За онези летачи, които не са имали добър успех по алгебра, има един друг сигурен метод за вземане на решение за летене или не.
Методът се състои във формиране на една въображаема таблица в главата ви. Всяка характеристика на деня се преценява и и се задава една стойност, която показва нейната важност като фактор за летене или не. Всеки пилот трябва да си избере специфични критерии за направа на своя собствена таблица.
В крайния анализ решението е индивидуално. Но аз имам едни примери, за да ви насоча в правилната посока. Следните неща служат за примери защо НЕ бива да летите:
Пилота-прострелчик прави тък, отваря парашут, и изчезва нагоре, засмукан от черен облак
Пилота-прострелчик е издухан зад билото на баира.
Вашия миниван бива издухан зад баира.
Вие сте си забравили каската.
Вие сте си забравили сбруята.
Стойностите зададени на тези фактори трябва да са достатъчно големи, за да натежат над всякакви други благоприятни за деня фактори.
Например, дори ако двама пилоти пред вас току що са набрали гладко 2000 метра. вие не бива да летите ако сте си забравили сбруята.
От положителната страна, ето някои причини Да летите:
-Това ви е последна вазможност за летене за следващите 3 месеца.
-Вие не сте яли от 24 часа, а долу на кацалката се прави барбекю.
-Спирачките на вашия миниван са сдали по пътя на отиване.
Всичко това са причини да летите.
Обаче никоя от тези специални причини не беше приложима кам Джак Олсон когато той дойде да лети преди няколко дена. Той и Боб Хоукинс спряха пред къщи и аз тръгнах с тях към нашето место за летене.Вятъра беше силен и снежна буря постепенно затъмняваше хълмовете пред старта. Джак сглоби крилото.
Вятъра се засили. Снежната виелица удари. Джак завлече планера си напред към точката за излитане. Той изчака виелицата да стигне своя максимум, и закачи сбруята си и излетя.
Сега, нали Джак е вече към 60-те, може би боговете на вятъра са му отпуснали малко повече гювеч отколкото на нас, останалите. Той си имаше негови собствени критерии него ден, и те трябва да са били валидни. Той си изкара един приятен гладък полет.
Джак се оправи добре, но аз все още не мога да разбера как той успя да извърти нещата с онази формула, така че да му даде да лети.
Може би да не е ял яйца на закуската.
