Прав си , стават такива работи...и аз си спомням първите 360 срещу терена на склонa Чепън, доста здрави нерви се искат да не променяш скоростта когато се понесеш към склона с по-голяма скорост. Тогава летяхме с бате Емо, имаше към 10-12 мс юг.
А за ъгъла на атака, мисля че разбирам какво искаше да каже Стани. Когато си на наклонен терен, въздуха се отклонява според терена и затова трябва да си наклониш носа на крилото надолу, за да е с подходящ ъгъл. Това е особено важно когато има плоско плато и после наклон. Засилваш се по равно, но после терена се сменя с наклон и се оказваш с прекомерно голям ъгъл на атака.(Подобни условия съм имал на връх Ореляк, в Пирин.) Точно за това исках да наблегна на факта че независимо от теренните условия, винаги трябва да мислим какво е относителното движение крило-въздух и да поставяме ъгъла съответно на това.
Между другото, при делтите има и един ефект, който всъщност помага при излитане от стръмен склон. Крилото поради вградените си анти-пикиращи устройства се навежда само според потока, просто краищата на крилото се повдигат и носа се навежда. В този момент при излитане може да се получи леко спъващ ефект на рамката, особено ако няма спеед-бар, почва да се блъска в краката .Всичко това при силен вятър де. Ако вятъра е нула, всичко зависи от пилота..той си тича, той си прави "вятъра" и той си наглася ъгъла на атака.
