Ех Расник, Расник...!
Знаех си, че това ще е мястото на първия ми истински полет, така да се каже.
Условията позволиха да излетя от долния старт, защото на горния за два часа вятъра си смени посоката на няколко пъти.Митака, като видя в коя посока се стабилизира предложи да сглобим и бързо до долния старт.Там наистина ставаше.Слава Богу, защото колко надежда имах за този ден, пък и от кога го чакам.Изчакахме подходящ момент и хайде, излетях с яко тичане, с леко придърпано крило, за да го засиля на максимума, който мога.След това заходих в ляво по склона отдалечавайки се от него, след което направих обратен завой и прелетях над мястото за кацане и колите.Там имаше хора и ми показаха посоката на вятъра, но той беше пренебрежимо слаб, така че заходих за кацане по предварително зададения план.Височината вече бързо се смали заради градиента на вятъра и заради последния завой на сто и осемдесет градуса.Едва изправих по финалната права и беше дошла земята
.Нямах време за изправяне дори и леко избутах.Кацнах по корем(колелца), каквито е хубаво винаги да има(по моему).
Изводи:
1.При заход за кацане, както многократно сме го обсъждали, достатъчен запас от височина и скорос преди финалната права.Но преценяването на височината от гледна точка на пилота също е въпрос на тренинг, до колкото ми се изясни.
2.При завоите установих, за кой ли път, че се завива вкарвайки цялата тежест в желаната посока иначе просто не СТАВА.Ясно ми е това, но тук явно става въпрос за създаване на нови нервно мускулни пътища.
3.По време на краткия полет усетих какво е качване, но и какво е увисване.В един момент сякаш крилото ме пусна, за секунда.Мисля, че в тоз момент беше важно, че летях със запас от скорост.
Е това е благодаря на всички дето ме подкрепиха и на Чичо(той си ми докара и крилото, ама това е друга история).Беше хубаво и ме подтиква към нови подвизи!
