На това му се казва перфектна седмица... По-точно повече от седмица и повече от перфектна! Летене всеки ден, кацане до басейна, ледено кафе и бира, транспорт до старта и обратно до къмпинга...и най-вече прекрасно настроение 24/7 с уникално готини хора.
След невероятното прекарване миналата година се заканихме, че и тази ще бъдем там! Аз лично цяла година чаках да стане време да заминем. И ето, че дойде дългоочаквания ден. На пети вечерта пристигнахме в Кастания. Кеф на буци ви казвам! Високо в планината, къмпинг на мека, равна трева в двора на някогашното училище, сега превърнато в музей, кухня, баня.... и естествено нашите летящи гръцки приятели, без които мястото нямаше да има може би никаква стойност.
Още с пристигането ни започнаха да валят изненади
Поздравителен концетр на живо по случай рожденния ми ден
Уникално. Специално приготвена вечеря и импровизирана торта с плодове и сметана продължи празненството на другата вечер, след първия състезателен ден. Абе... на буци ви казвам!!!! Кеф!
Толкова за празнуването.
Летенето:
Състезанието започна на 6ти с не много добри прогнози и не добри условия. ЦБ та порастваха наоколо, условията бяха трудни, но задача все пак имаше. Митака се класира пръв за деня, а една част от пилотите не можахме да излетим заради промяната в посоката на вятъра. Всъщност тази промяна на два пъти осуети летенето на една част от нас, но ... и да се научиш да си сгъваш крилото на старта си е нещо
През следващите дни метеото остана същото, цебясващо, с не особено добри условия, но майсторите имаха шанс да покажат какво могат.
Никола пристигна в неделя и не успя да вземе участие в първте две задачи, но въпреки това поведе в класирането и до края на състезанието остана пръв. Само да го видите как лети! Аз искренно му се възхищавам! Няма едно излишно движение...крило и пилот са се сляли в едно. А на всичкото отгоре е и прекрасен учител, за което искам да му кажа голямо благодаря. Следвайки неговите напътствия и тези на Митака и Спиро смея да кажа, че понаучих доста. Естествено ми трябва още много практика, но на това състезание успях да направя първите си прелети по задача и честно да си кажа много ми хареса това да не кацаш всеки път на едно и също място.
И тази година затвърдих мнението си, че на състезание човек ( и жена също ) учи най-бързо и най-лесно. Добрите пилоти около теб ти дават достаъчно голям стимул да се развиваш и да напредваш всеки ден. Горещо препоръчвам на всички да дойдат на следващото такова мероприятие, независимо колко опит и умения имат. Наистина има какво да се види и научи.
Вероятно имам още много неща, които да напиша за да възпроизведа поне бегло атмосферата и настроението през тези 10 дни, но знам, че каквото и да кажа, колкото и думи да използвам всичко това трябва да се види и преживее. За това ще чакаме следващата година, когато дай Боже имаме възможност отново да посетим това райско място наречено Кастания, Гърция.