И още нещо искам добавя!!! Като патил имам предвид, а не като много знаещ и можещ. Сега, като почнат пак пролетта прелетите и гепим базата, то поемаме на някъде. И се случва да направим добър прелет. Ок супер! Трудно се предвиждат всички възможни ситуации. Сега има добро покритие на мобилните телефони, но колкото и да се стараем, има вероятност да се случи да няма обхват или да пада батерията. Радиостанциите важат до към 15 км. Ако има пряка видимост може и 100 да хвърли, но да зачеркнем тази възможност, защото рядко се каца по върховете. Тъй значи - имаме най- готиния събирач на делтапланерсти, обикновено друг делтапланерист. Повярвайте, като направите над 100-км, става все едно кой-ще ви прибере, щот кефа е замъгляващ. Обикновено който е най-близко той прибира. Обаче няма по гадно нещо да ти падне батерията на фонето. Случвало ми се е да му треперя не да се обадя, а просто да извадя телефонен номер на приятел. Тези малки кутийки неизмено и постепенно ни разглезват дотолкова, че ставаме животоспасяващо зависими от тях. Случвало ми се е да вия пред вкъщи, щот няма ни ключ, ни батерия. Случвало ми се е на Боянското блато да обикалям за телефон. То крило ли да пазиш, телефон ли да търсиш. В София си е гадно, а мръднеш, а си останал без крило.
Айде заключението вече де..........
Освен задължителното наизустяване номерата на най-близките хора, то задължително в сбруята прибавете и добре съхранен лист с номерата на доверени хора, които биха ви помогнали денонощно.
