За моите крила се грижа по следния начин. Транспортирам ги внимателно, тръбите да не опират на остри ръбове, за да не се подгънат, не позволявам да се получава голямо разклащане на краищата при превозване върху колата и безкрайните БГ дупки. За целта, най-вече тандема подпирам на три места, когато го превозвам върху колата. Много е дълго това крило
Не го стягам много силно и на малка площ, за да не мачкам банелата и да не се претирва на концентрирани места от вибрациите.
Когато крилото седи и не се ползва, тежеста е разпледелена поне на две меки места на по 1.5 м. от краищата, така че да се огъва и деформира минимално. На сухо място, защитен от влага и мишки. Мухляса ли крило веднъж - кофти работа. Също гледам да не слагам две и повече крила едно върху другу - най-долното се мачка.
Ако намокря крилото с морска вода - миене до основи обилно със сладка вода, особенно възли, тръби, всичко.
Ако има кал, изчаквам да изъхне, махам грубата кал, после със суха четка и най накрая с чиста вода.
Често когато летим пролета завалява и дъжд. Ако дъждът пороен и обилен със чиста четка изчетквам под водата крилото. Накрая и двамата сме изкъпани
Не използвам никакви препарати.
Сбруята в банята, разкостена под душа с четка. Минимално стоене на сбруята и крилото на слънце. Разпъвам крилото, а чохала свалям колкото се може по накрая. На сгъване бързам да го сложа за да пази крилото от слънцето. Транспортирането и слънцето прецакват крилата. Ако не са тези фактори, крилата ще са вечни (изцепих се) Да намалим тези фактори до минимум. Парашута също.
Чиста вода и редовна грижа.